Читать «Падение и подем Кн.3 от поредицата Гриша» онлайн - страница 18

Но дали Тамар казваше истината? Всички тези доскорошни съюзници наистина ли ми бяха врагове? Надя бе обронила глава, Зоя стоеше с вирната брадичка, а сините ù очи святкаха предизвикателно. Не беше трудно да повярвам, че някоя от тях или пък и двете са се обърнали срещу мен; нищо чудно да са потърсили връзка с Тъмнейший и да са ме предложили като разменна монета с надеждата да получат опрощение. А навремето Давид помогна да се запои нашийникът около врата ми.

Възможно ли бе обаче така да са подвели Мал, че той да съдейства на техните козни? Не изглеждаше никак уплашен, нито обезпокоен – видът му бе като едно време в Керамзин, когато замисляше нещо, с което и двамата да ни вкара в неприятности. Лицето му беше насинено, но забелязах, че сега той стои по-изправен. По едно време изви очи нагоре, сякаш се молеше мислено. Пред мен обаче това нямаше как да мине. Мал никога не е бил религиозен. Той гледаше право към главния димоотвод.

Заговор в заговора. Нервността на Давид. Думите на Тамар: „Ти ù се довери“.

– Освободете ги – заповядах.

Аппарат поклати глава, изражението му излъчваше покруса.

– Онези, които твърдят, че обичат нашата светица, са изцедили силите ù. Погледнете колко немощна е тя, колко болна. Толкова пагубно ù се отразява тяхното влияние. – Неколцина от свещениците стражи кимнаха и в очите им зърнах странни фанатични пламъчета. – Тя е светица, но в същото време и млада девойка, подвластна на чувствата си. Затова не проумява силите, които действат тук сега.

– Проумявам, че нещо си се объркал, попе.

Аппарат отново ме удостои със своята съчувствена и опрощаваща усмивка.

– Ти си болна, Санкта Алина. Не си на себе си. Затова не можеш да различиш приятел от зложелател.

„Това трябваше да се очаква“ – помислих мрачно. После си поех дълбоко дъх. Дойде моментът да направя своя избор. Сега трябваше да се доверя на една от двете страни и това нямаше да е Аппарат – човекът, предал своя цар, а след него и Тъмнейший, който, сигурна бях, лично щеше да уреди преселението ми сред мъчениците, ако това можеше да послужи за целите му.

– Ти ще ги освободиш – повторих. – И аз няма да повтарям.

По устните му пробяга самодоволна усмивка. Зад състраданието му се криеше арогантност. Той отлично знаеше колко съм немощна. Надявах се поне останалите да са наясно какво правят.

– Ще бъдеш съпроводена до покоите си, за да прекараш остатъка от деня в уединение – продължи той. – Ще размишляваш над онова, което се случи, и здравият ти разум ще се възвърне. Довечера ще се помолим заедно. За напътствие.

Защо ли подозирах, че това напътствие означава местоположението на жар-птица и всичко, което може би знаех за Николай Ланцов?