Читать «Падение и подем Кн.3 от поредицата Гриша» онлайн - страница 17

ги за...

– Гърмящ прах – обяви Аппарат. – Направен от тая фабрикаторска мърша с материали, събрани от предполагаемите ти приятели.

– Е, какво като Давид е направил гърмящ прах? Може да има стотици причини за това.

– В Бялата катедрала оръжията са забранени.

Огледах пушките, които в този момент бяха насочени право в гърдите на Мал и моите Гриша, и извих въпросително вежди.

– А това какво са, черпаци? Ако ще повдигаш обвинения...

– Плановете им са били разкрити. Излез напред, Тамар Кир-Батаар! Кажи истината, какво чу?

Тамар се поклони дълбоко.

– Гриша и следотърсачът планираха да те упоят и да те извлекат на повърхността.

– Аз самата желая да се върна над земята.

– Гърмящият прах трябваше да спре преследвачите – продължи тя – и да погребе в тунелите Аппарат и твоето паство.

– Стотици невинни хора? Мал никога не би сторил такова нещо. Никой от тях не би го направил. – Даже Зоя, тая клетница. – Пък и в това няма никакъв смисъл. Как точно са се канели да ме упоят?

Тамар кимна към Женя и чая, сервиран до нас.

– Аз самата пих от чая – озъби се Женя. – Не е отровен.

– Тя е веща отровителка и лъжкиня – студено отвърна Тамар. – Веднъж вече те предаде заради Тъмнейший.

Пръстите на Женя се впиха в шамията. И двете знаехме, че това обвинение бе основателно. Внезапно усетих да ме обземат неприятни съмнения.

– Ти ù се довери – продължи Тамар. В гласа ù прозвуча странна нотка. Сякаш по-скоро заповядваше, отколкото отправяше обвинение.

– Просто са чакали да натрупат достатъчно от гърмящия прах – намеси се Аппарат. – После са щели да нападнат, да те извлекат на земята и да те предадат на Тъмнейший.

Тръснах глава.

– Мигар наистина очакваш да повярвам, че Мал се е канел да ме остави в ръцете на Тъмнейший?

– Той е лековерен – тихо се обади Толя. – Толкова отчаяно иска да те освободи, че се е превърнал в тяхна пионка.

Погледнах бегло Мал. Изражението му нищо не подсказваше. Едва сега усетих в мен да се загнездва първата тресчица истинско съмнение. Никога не съм имала вяра на Зоя, пък и колко добре познавах Надя? Женя – тя пострада зле от ръката на Тъмнейший, но тяхната връзка бе много дълбока. Изби ме студена пот и усетих как ме завладява паника, която изпразни главата ми.

– Заговор в заговора – просъска Аппарат. – Ти имаш меко сърце и то те предаде.

– Не – отвърнах. – Във всичко това няма капка смисъл.

– Те са шпиони и предатели!

Притиснах слепоочията си с върховете на пръстите.

– Къде са останалите ми Гриша?

– Задържани са, докато не бъдат щателно разпитани.

– Кажете ми, че са невредими.

– Виждате ли колко е загрижена за онези, които постъпиха зле с нея? – обърна се Аппарат към свещениците стражи. „Той се наслаждава на всичко това – проумях. – Отдавна е чакал да се случи.“ – Това е знак за нейната щедрост, за нейното милосърдие. – Погледът му се закова върху мен. – Има известни наранявания, но предателите ще получат възможно най-добрата грижа. Достатъчно е само една дума да кажеш.

Предупреждението беше повече от ясно и аз най-накрая схванах. Независимо дали наистина имаше заговор на Гриша, или той бе скалъпен от попа, точно този момент бе дебнал Аппарат – повод да ме постави в пълна изолация. Вече никакви срещи с Женя в Котлето, никакви потайни разговори с Давид. Свещеникът щеше да се възползва от случая, за да ме раздели с всички, чиято вярност към мен бе по-силна от предаността към неговата кауза. А аз бях твърде слаба, за да го спра.