Читать «Падение и подем Кн.3 от поредицата Гриша» онлайн - страница 12

Той се поклони дълбоко и се изгуби в скалния тунел. Огледах помещението и въздъхнах дълбоко и унило. Навремето обичах архива заради уханието на мастило и хартия и тихото поскърцване на перата. Това тук обаче беше леговището на свещениците стражи – мъждиво осветен лабиринт от сводове и колонади, изсечени в бялата скала. Единственият път, когато видях Давид почти да губи самообладание, бе при първото му влизане в него, щом погледът му попадна върху тези малки куполовидни ниши, някои полусрутени, но всичките препълнени с древни книги и ръкописи, чиито страници бяха почернели от плесен, а гръбчетата им – издути от влагата. Пещерите бяха толкова влажни, че по подовете бяха избили локви. „Не можете... невъзможно е да държите дневниците на Морозов на подобно място – направо изпищя тогава той. – Това е мочурище.“

Сега Давид прекарваше дните и повечето си нощи в архива, вглъбен в писанията на Морозов, нахвърляйки различни теории и скици в своите тетрадки. Като повечето Гриша, и той доскоро бе вярвал, че дневниците на Морозов са били унищожени след създаването на Долината. Тъмнейший обаче никога не би позволил подобно познание да бъде изгубено безвъзвратно и явно беше скрил записките. Макар така и да не получих прям отговор от Аппарат, подозирах, че свещеникът някак ги беше открил в Малкия дворец и откраднал от Тъмнейший, когато той бе принуден да бяга от Равка.

Стоварих се на едно ниско столче срещу Давид. Той беше примъкнал маса и стол в най-сухата от пещерите и бе струпал върху една от лавиците допълнително гориво за газените лампи, както и билки и мас, от които приготвяше мехлема за Женя. Обикновено седеше надвесен замислено над някоя формула или забъркваше отвара и с часове не вдигаше поглед; днес обаче нещо не му даваше мира – ту фучеше заради мастилото, ту въртеше в ръце джобния си часовник, който иначе стоеше подпрян върху масата.

Апатично запрелиствах с палец един от дневниците на Морозов. Вече изпитвах отвращение само като ги погледна – безполезни, объркващи и най-главното: непълни. В тях бяха описани догадките и хипотезите на Морозов за муските, имаше разкази за това как е проследил елена, как две години е пътувал по чужбина като китоловец, за да търси морския бич; изредени бяха теориите му за жар-птица, а после... нищо. Или някои от дневниците липсваха, или Морозов просто бе оставил работата недовършена.

Вероятността да открием и хванем жар-птица и без това беше доста съмнителна. Ами ако тя изобщо не съществуваше? Ами ако отново се изправех лице в лице с Тъмнейший, без да съм я намерила? Самата мисъл за това беше толкова ужасяваща, че просто я отхвърлих.

Насилих се да отгърна нова страница. Единственият начин да следя хода на времето беше часовникът на Давид. Нямах представа къде го е намерил, как го е накарал да заработи и дали изобщо часът, който показваше, има нещо общо с денонощието на повърхността на земята, но въпреки това бях забила поглед в циферблата и ми се щеше голямата стрелка да се движи по-бързо.