Читать «Падение и подем Кн.3 от поредицата Гриша» онлайн - страница 11

– Дръж си езика – сопна се Аппарат.

Мал го остави без внимание. Вместо това внезапно пъхна два пръста в устата си и остро изсвири.

– Руби, оставяш се незащитена!

Твърде късно. Плитката ù вече гореше. Един от новобранците се втурна към нея с кофа вода и я изля върху главата ù.

Потръпнах.

– Гледай да не замръзнат.

Мал се поклони.

– Суверенна моя. – И се затича обратно към войниците.

Тази титла. Сега я произнесе без ненавистта, която, изглежда, таеше в Ос Олта, но въпреки това ме порази като юмрук в стомаха.

– Не е редно да се обръща така към теб – възпротиви се Аппарат.

– И защо не?

– Тая титла принадлежи на Тъмнейший и не е редно да се обръщат с нея към една светица.

– Тогава как да ми викат?

– Изобщо не е редно да се обръща пряко към теб.

Въздъхнах.

– Следващия път, когато има да ми казва нещо, ще го накарам да напише писмо.

Аппарат сви устни.

– Днес си неспокойна. Мисля, че още един час уединение в архива ще ти се отрази добре.

Той ме гълчеше като капризно дете, което отказва да си легне до късно вечерта. Сетих се за обещанието да ме пусне в Котлето и се насилих да се усмихна.

– Сигурна съм, че имаш право. – Объркване, обезоръжаване, обезвреждане.

Когато завихме по коридора, който щеше да ни отведе до архива, погледнах през рамо. Зоя беше тръшнала по гръб един от войниците и сега го въртеше като костенурка, докато ръката ù изписваше лениви окръжности във въздуха. Руби разговаряше с Мал, усмивката ù беше широка, а изражението – жадно. Той обаче гледаше към мен. В призрачния здрач на пещерата очите му бяха бездънни и наситеносини – цветът в сърцето на пламъка.

Обърнах се и ускорявайки крачка, тръгнах подир Аппарат, като се опитвах да овладея хриптенето на белите си дробове. Мислех за усмивката на Руби, за нейната опърлена плитка. Хубавица. Нормално момиче. Точно от това имаше нужда Мал. Ако досега не беше започнал нова връзка, скоро със сигурност щеше да го направи. Някой ден ще намеря достатъчно благородство в себе си, за да му пожелая всичко най-добро. Само дето няма да е точно сега.

НАСТИГНАХМЕ ДАВИД по пътя към архива. Видът му както винаги бе в пълен безпорядък – косата стърчеше във всички посоки, ръкавите бяха покрити с мастилени петна. В едната си ръка държеше чаша горещ чай, а от джоба му се подаваше препечена филия.

Погледът му взе да се стрелка от Аппарат към свещениците стражи.

– Още мехлем? – попита.

При тези думи устните на попа леко се извиха. Мехлемът беше лично изобретение на Давид за Женя. Освен нейните собствени усилия той също помогна за заличаването на някои от най-жестоките белези, но причиненото от ничевие никога не изчезва съвсем.

– Санкта Алина е дошла да прекара утрото в проучване – заяви Аппарат с особена тържественост.

На минаване през вратата Давид потръпна, което малко напомни за свиване на рамене.

– После обаче отиваш в Котлето, нали?

– Ще проводя охраната да те вземе след два часа – каза Аппарат. – Женя Сафин ще те чака. – Очите му изпитателно огледаха изпитото ми лице. – Погрижи се този път тя да вземе работата си присърце.