Читать «Престол и щурм Кн.2 от поредицата Гриша» онлайн - страница 6

Вцепених се от изумление. Мал погледна през рамо и бавно я измери от глава до пети.

– Едва ли – отвърна равнодушно.

По лицето на момичето избиха грозни червени петна, а останалите се кикотеха и я поднасяха, плискайки я с вода. Опитах да си придам горделиво изражение, но глупавата усмивка в ъгълчетата на устните ме издаде.

– Благодаря – смутолевих, докато прекосявахме площада на път към страноприемницата.

– За какво?

Подбелих очи.

– Задето защити честта ми, глупчо!

Мал бързо ме дръпна в сянката на един навес. Отначало се паникьосах, че е забелязал някаква опасност, но после той ме прегърна и усетих устните му да се притискат в моите.

Когато най-накрая се отдръпна, страните ми горяха, а коленете ми бяха омекнали.

– Само за едно да сме наясно – каза, – изобщо не съм се загрижил за твоята чест.

– Ясно – отвърнах, надявайки се да не прозвучи твърде глупаво и задъхано.

– Освен това трябва да се възползвам от всяка секунда, преди да сме се прибрали в Ямата.

На нашата страноприемница Мал викаше Ямата. Тя беше пренаселена, мръсна и в нея не можехме да останем нито за минутка насаме. Но пък ни беше по джоба. Той ми се ухили наперено по стар свой обичай и ме дръпна за ръка сред навалицата на улицата. Въпреки изтощението сега стъпките ми бяха къде-къде по-леки. Все още не можех да свикна с мисълта, че двамата с него сме двойка. По тялото ми премина трепет. В пущинака няма да има нито любопитни спътници, нито нежелани натрапници. Сърцето ми взе да прескача – от притеснение ли, от вълнение ли – не знаех.

– Та, какво ти каза Джес? – попитах пак, когато вихрушката на мислите ми малко се поуталожи.

– Каза, че трябва добре да се грижа да теб.

– И само толкова?

Той се изкашля.

– Ами... каза, че ще се моли на бога на труда да те изцери от твоята злочестина.

– Моята какво?!

– Може пък случайно да съм му споменал, че страдаш от гуша.

Краката ми се вкопаха в земята.

– Моля?!

– Нали все някак трябваше да обясня защо постоянно се увиваш в този шал.

Дръпнах ръка като попарена. Ето че отново го правех, без дори да го осъзнавам.

– И затова ти му каза, че страдам от гуша?! – прошепнах недоумяващо.

– Е, нали все нещо трябваше да кажа. Освен това сега си направо трагична фигура – нали схващаш, уж хубаво момиче, пък гушата му расте.

Ощипах го зверски по ръката.

– Ох! Ама в някои страни гушестите са много на почит!

– А дали по тия места тачат и евнусите, защото още сега мога да го уредя!

– Ама че си кръвопийца!

– Гушата направо ме подлудява!

Мал се разсмя, но забелязах, че ръката му е все на пищова. Ямата се намираше в един от по-неприветливите квартали на Кофтан, затова носехме със себе си всички спестени от началото на новия ни живот пари. Само още няколко дни и вече щяхме да имаме достатъчно, за да напуснем Кофтан с неговия шум, с наситения с цветен прашец въздух и постоянния страх, който ни следваше по петите. Щяхме да си намерим сигурен подслон на място, където никой не се интересува от съдбата на Равка, нито къде са се дянали гришаните и където никога не са чували за Призоваващата слънцето.