Читать «Сянка и кост Кн.1 от поредицата Гриша» онлайн
Лий Бардуго
Сянка и кост
Лий Бардуго
Превод Анелия Янева
Всички права запазени. Нито книгата като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да е форма.
Оригинално заглавие:
Издава „Егмонт България“
1142 София, ул. „Фритьоф Нансен“ 9
www.egmontbulgaria.com
Електронно издание, 2014
ISBN 978-954-27-1253-4
На дядо ми:
ГРИША
Воини от Втора армия
Магистри на Малката наука
КОРПОРАЛКИ
(Орденът на Живите и Мъртвите)
Сърцеразбивачи
Лечители
ЕТЕРАЛКИ
(Орденът на Призоваващите)
Вихротворци
Огнетворци
Вълнотворци
МАТЕРИАЛКИ
(Орденът на Фабрикаторите)
Дурасти
Алкемици
Карта
ПРЕДИ
ПРИСЛУГАТА ИМ КАЗВАШЕ
Момчето и момичето пристигнаха през няколко седмици, поредните сираци от пограничните войни, бегълци с мръсни лица, спасени от отломките на незнайни далечни градове и пратени в имението на княза да се учат на четмо и писмо и да прихванат някой занаят. Момчето беше ниско и набито, срамежливо, но вечно усмихнато. Момичето беше особено и го знаеше.
Притаена в кухненския бюфет и заслушана в сплетните на възрастните, тя дочу икономката на княза, Ана Куя, да казва:
– Тази малка грозница. Нито едно дете не заслужава да изглежда така.
Бледа е и кисела като пресечено мляко.
– И е толкова кльощава! – отвърна готвачката. – Никога не си дояжда вечерята.
Приклекнало до момичето, момчето се обърна към нея и прошушна:
– Защо
– Защото всичките ù гозби приличат на кал.
– За мен пък са си добри.
– Ти си способен всичко да изядеш.
После двамата пак прилепиха ухо о пукнатината във вратичката на бюфета.
Миг по-късно момчето прошепна:
– За мен ти не си грозна.
– Шшшт! – изсъска момичето. Но после, скрито в сенките на тъмния бюфет, се усмихна.
ПРЕЗ ЛЯТОТО трябваше да понасят дългите часове къщна шетня и още по-дългите уроци в душните класни стаи. Когато жегата станеше непоносима, или бягаха в гората да търсят птичи гнезда и да се къпят в мътното поточе, или пък лежаха с часове на тяхната ливадка, гледайки как слънцето бавно шества над главите им; представяха си къде биха построили тяхната мандра и дали в нея ще има две или три бели крави. През зимата князът се местеше в градската си къща в Ос Олта; колкото по-къси и мразовити ставаха дните, толкова по-често учителите започваха да гледат през пръсти на своите задължения – предпочитаха да седят край огъня, да играят карти и да пият
В деня, когато пристигнаха екзаминаторите от Гриша, момчето и момичето се бяха скрили в прашната прозоречна ниша на горната спалня, надявайки се да зърнат пощенската карета. Вместо нея обаче пристигна шейна – тройка, теглена от три врани коня, която мина през белокаменните порти на имението. Двамата гледаха как безшумно се плъзга тя по снега към парадния вход на княза.
