Читать «Вкусът на мечтите» онлайн - страница 123

— Не съм сигурна — отвърна. — Вече не съм сигурна в абсолютно нищо. А ти как разбра къде живее Джулиан?

Джоузи се поколеба:

— Дълга история. Друг път ще ти я разкажа. Той причини ли ти нещо лошо?

— Не. — Клоуи седна на канапето и прегърна една възглавница. — Но аз знаех какво иска. Знаех от самото начало. — Погледа Джоузи, която седна до нея, и продължи: — Мислех, че мога да го направя. Така или иначе с Джейк сме разделени, затова и купувам къща, в която ще живея сама. Само че не можах да го направя. Прекалено много обичам Джейк. Съжалявам, че той не ме обичаше достатъчно и ми изневери.

— Грешиш, Кло — обади се Джейк, който бе застанал на прага на дневната. Косата му беше разрошена, палтото му — закопчано накриво. Адам стоеше зад него. — Обичам те повече от живота си.

Тя погледна приятелката си.

Джоузи се изправи:

— Обадих се на Адам, докато ти беше в банята. Не се сърди, не знаех какво друго да направя. Обаче не му казах да дойде, кълна се.

Джейк влезе в дневната, Адам го последва и хвана ръката на Джоузи:

— Да тръгваме.

— Не! — Тя се опита да го отблъсне.

— Тръгвайте — намеси се Клоуи.

— Мога да остана.

— Не. — Повече не можеше да отлага този разговор. — Всичко ще е наред, повярвай. — Клоуи ги проследи с поглед. Очевидно приятелката й беше сърдита на Адам, задето се беше намесил.

Щом външната врата се хлопна, Джейк коленичи пред нея и промълви:

— Клоуи, погледни ме.

Тя го погледна в очите. Тези загадъчни светлозелени очи.

— Беше Ив Бийзли.

— Зная.

— Така ли? Кой ти каза? — изуми се той.

— Няма значение.

— Не знам как се случи. Не го исках, нито пък тя. Веднага съжалихме и оттогава не сме се виждали. Не се оправдавам с напрежението около делото. Знам, че вината е изцяло моя. И ако можех, щях да поправя стореното. Прости ми. — Опита се да я хване за ръцете, но тя ги пъхна под възглавницата от канапето. — Не мога без теб, Клоуи.

— Ами вашите? Баща ти те предупреди да не припарваш до мен, майка ти ми донесе прощален подарък. — Кимна към кошницата на масичката.

— Татко ме убеждаваше да стоя настрани от теб, докато решиш да ми простиш. Каза, че не бива да те притискам. А майка ми е донесла кошницата, защото иска да присъства в живота ти, дори с теб да се разделим. По своите си идиотски начини двамата показват, че те обичат. — Той поклати глава. — Шантаво семейство сме ние. Но ти осмисляш живота ни. Да, без теб животът ми е празен и пуст.

Чу се шум като от пляскане на криле и книгата, която стоеше на страничната облегалка на дивана, падна на пода пред тях. Беше „Научи се да прощаваш“. Клоуи се загледа в нея и стисна устни, за да не заплаче.

Хартия, конци и лепило.

Поотделно бяха предмети, очакващи да бъдат използвани. Заедно представляваха едно цяло — значимо и солидно.

Също като връзката между мъжа и жената.

— Да започнем отново, Кло — прошепна Джейк и тя извърна поглед към него. — Позволи ми да ти се обадя и да те поканя на среща. Ще почукам на вратата на къщата ти, ще ти поднеса цветя. Ще те целуна чак на третата среща, въпреки че всяка секунда ще копнея за това. А когато най-после ми позволиш да остана при теб, цяла нощ ще ти нашепвам обещания, които няма да наруша. Ще ти обещая, че никога, ама никога няма да ти причиня страдание. Ще ти кажа, че по-скоро бих умрял, отколкото да те нараня.