Читать «Вкусът на мечтите» онлайн - страница 122
Сара Адисън Алън
— Клоуи, не мърдай от тук. Веднага се връщам. — Джоузи остави двигателя да работи, за да не се изключи парното, слезе от кадилака и тръгна към групичката съседи, застанали пред къщата на Дела Лий.
— Изгонете я! — крещеше Джулиан. — Смахната е! Тази жена е луда!
Единият униформен влезе в къщата и след секунди гръмката музика, която побъркваше съседите, най-сетне спря. Полицаят излезе и поклати глава.
— Вътре е! Кълна се, тя е вътре! Замеряше ме с чинии!
Джоузи заотстъпва назад, после затича обратно към колата. Дела Лий си беше тръгнала. Един бог знае как бе стигнала дотук и как щеше да се върне в къщата на семейство Чирини. Като нищо можеше да е откраднала нечий автомобил.
Седна зад волана и се обърна към Клоуи, която беше облегнала глава на страничното стъкло:
— Ще те закарам у вас, става ли?
Приятелката й кимна.
* * *
Клоуи притискаше чело до стъклото. Всяко мускулче я болеше, повдигаше й се. Казваше си, че ако не помръдва и стиска зъби, може би няма да повърне. Но едва изчака Джоузи да спре пред жилищната сграда, слезе от колата и се втурна нагоре по стълбището към апартамента си. Знаеше, че приятелката й ще я последва, затова остави вратата отворена и се спусна към банята. Коленичи пред тоалетната чиния и заповръща.
Десетина минути остана на студения под, облицован с плочки. Затворила беше очи, в съзнанието й пробягваха откъслечни епизоди от случилото се тази вечер. Отчаяние. Поведението й беше предизвикано от отчаяние. Животът й с Джейк беше безнадежден. Животът й без него — още по-безнадежден.
Дали някога щеше да намери покой?
Ненадейно усети, че не е сама. Беше оставила отворена вратата на банята, затова реши, че Джоузи е застанала зад нея. С усилие се изправи на крака и се обърна, но не видя никого.
Случайно погледна надолу и зърна на пода в коридора купчина книги. Най-отдолу беше старата й познайница „Научи се да прощаваш“. Въпреки че книгите никога не влизаха в банята, „Научи се да прощаваш“ се беше прехвърлила през прага и сякаш дърпаше към себе си другите томчета.
— Ще се намокрите — промърмори Клоуи и тръгна към умивалника. Пусна чешмата, наплиска си лицето, после си изплакна устата. Избърса се с хавлиената кърпа и върза косата си на опашка. Обърна се да излезе и видя, че книгите са влезли още по-навътре; по плочите около тях проблясваха капчици вода от умивалника.
Тя се наведе и ги взе — „Научи се да прощаваш“, „Стара любов, нов път“, „Как всяко момиче да задържи гаджето си“, „Мадам Бовари“ и „Подробен справочник за всеки притежател на къща“. Занесе ги в спалнята и ги сложи на нощното шкафче. Загледа се в тях — бяха синтез на живота й през последния месец, географска карта на преживелиците й. След няколко секунди не издържа и извърна поглед. Захвърли дрехите си, облече анцуг и се върна в дневната. Джоузи крачеше напред-назад, но спря, като я видя.
— Добре ли си? — попита я тихо.
Клоуи беше благодарна на съдбата, задето я беше срещнала с Джоузи и така й бе дарила вярна приятелка в най-трудния момент от живота й.