Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 144

От време на време разговаряше с Америка, но момичето от дните ù в Избора, с което контактуваше най-често, беше Елиз. Макар че живееха далеч една от друга, различните им характери си пасваха добре и двете винаги се събираха за най-важните моменти в живота.

Елиз Уискс

* * *

Елиз прие загубата си в Избора като публично посрамване и след жестокото нападение в деня, когато Максън и Америка обявих годежа си, не намери сили да стъпи в двореца отново, дори за кралската сватба.

Елиз не подозираше, че войната между Илеа и Нова Азия беше почти фиктивна. Започна заради дребно търговско неразбирателство и се превърна в историческо събитие под влиянието на крал Кларксън. Той я поддържаше умишлено, за да отклони вниманието на народа от проблемите в собствената му страна, и се възползваше от военната повинност като метод да разреди по-долните касти и броя на потенциалните бунтовници. Малко преди началото на Избора Максън беше осъзнал, че нещо не е наред, и посещението му в Нова Азия потвърди подозренията му. Битките се водеха в по-бедните части на страната, тъй като президентът на Нова Азия искаше да защити по-големите и по-важни градове, опасявайки се от способността на Кларксън да ги изравни със земята. Хиляди човешки животи бяха загубени и от двете страни на конфликта, и то за напразна кауза.

Елиз се беше заблуждавала, че връзките ù са ценни за короната и че бракът с Максън би донесъл мир, какъвто баща му всъщност не бе имал намерение да допусне. Но Максън започна да крои тайни планове за прекратяването на враждата веднага щом се завърна от съдбовното си пътешествие и скоро след коронясването си сключи мирен договор с Нова Азия, като предложи на Елиз да изпълнява ролята на посланичка. За нея беше чест да служи на страната и семейството си, затова се съгласи.

По време на едно от пътуванията си тя присъства на публична среща с управителя на компания, която влагаше част от приходите си в съживяването на най-силно засегнатите от войната зони. Синът на управителя остана впечатлен от поведението и ерудицията на Елиз, както и от красотата ù. Той продължи да поддържа контакти с нея и в крайна сметка поиска ръката ù от родителите ù. Те с радост му повериха дъщеря си, знаейки, че младежът ще наследи цяло състояние и заема високо място в обществото на Нова Азия.

Желанието на Елиз да зарадва семейството си надделя над тревогите ù около брака с човек, когото беше виждала само броени пъти, а и вярваше на преценката на родителите си. Пресели се в Нова Азия, без да я вълнува дали ще намери щастие с новия си съпруг. За нейна огромна изненада обаче двамата заживяха щастливо. Новият ù съпруг се държеше мило с нея, даде ù време да го обикне и я обсипваше с грижи, когато забременя.