Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 139

Мей се спусна към мен.

– Изглеждаш ослепително, Ами!

– Благодаря. И ти не ми отстъпваш – докоснах една от съвършените ù къдрици и отново се удивих от това колко добре се беше приспособила към живота в кралския двор. Не че се изненадвах. Открай време си беше очарователна и общителна, затова веднага след като семейството ми пристигна в Анжелис, Мей се превърна в медийна звезда. Макар че утре по вестниците щяха да се появят множество мои снимки, нейните щяха да са двойно повече.

– Добре ли си? – попита ме тя.

– Просто съм малко разсеяна. Отивай да се забавляваш. Аз трябва да се уверя, че всичко върви по план.

– Да се забавлявам? Дадено! – тя засия и хукна нанякъде, махайки на хора, които едва ли познаваше. Партито вече се вихреше с пълна сила и като че ли хората си прекарваха добре. Декорът беше семпъл, осветлението – меко, а музикантите се справяха невероятно. Надявах се и на Максън да му допадне.

Тръгнах към центъра на салона и опитах няколко ордьовъра по пътя си. Никой не ми хареса особено. Хранителните ни вкусове с Максън се разминаваха, но се надявах на всички останали да им се усладят.

Надигнах се на пръсти, за да огледам помещението. Ако Максън ме беше послушал, вече трябваше да е някъде наоколо. Не го видях, но пък мярнах Марли. Веднага щом погледите ни се срещнаха, тя тръгна към мен, оставяйки Картър да си говори с още няколко стражи.

– Партито е невероятно, Америка – възкликна тя и ме целуна по бузата.

– Благодаря. Опитвам да намеря Максън. Да си го виждала?

Тя заоглежда залата с мен.

– Видях го да влиза, но нямам представа къде е в момента.

– Хмм. Ще трябва да направя една обиколка. Как е Кайл?

Тя се усмихна с леко притеснение.

– Добре. Още свиквам с мисълта, че го гледа бавачка.

Кайл беше на малко повече от годинка и Марли го обожаваше – както и аз. Той беше единственият посетител от мъжки пол, който пускахме в Дамския салон без изрично разрешение.

– Със сигурност е добре, Марли. Пък и така с Картър ще можете да прекарате малко време насаме.

Тя кимна.

– Права си. И двамата много се забавляваме. Но ще видиш сама колко е трудно да оставиш детето си, дори за малко.

Усмихнах се.

– Предполагам. Хайде, отиди да хапнеш нещо. Ще се видим по-късно.

– Добре – тя ме целуна отново и тръгна към Картър.

Обиколих салона, оглеждайки се за съпруга си. Когато най-сетне го видях, сърцето ми подскочи от радост. Не само защото го бях намерила, но и защото разговаряше с Аспен.

Аспен вече ходеше без бастун, но понякога накуцваше, особено ако беше уморен. Всички се чудехме как е възможно да се възстанови след толкова тежка травма, но решимост като неговата беше рядкост.

Двамата разговаряха задълбочено и ги приближих в гръб.

– Трудна ли беше първата ви година заедно? Много хора твърдят така, но вие двамата като че ли се справяхте чудесно – коментира Аспен.