Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 140

Двамата с Луси бяха планирали да се оженят малко след нас с Максън, но тогава баща ù се разболя и отложиха сватбата. В крайна сметка се възстанови, но дори след това Аспен протакаше повече от необходимото. Навярно от страх, че Луси ще размисли, вината за което беше изцяло моя. Толкова добре си пасваха, че нямаше никаква причина за съмнения. А когато най-сетне се врекоха във вечна вярност, се радвах колкото на собствената си сватба.

Максън въздъхна.

– Трудно е да се каже. Самият брак не ми тежеше толкова, колкото задълженията ни. За нея беше голяма крачка да встъпи в ролята на кралица, при положение че още не беше свикнала дори с това да бъде принцеса.

– Карахте ли се?

– Шегуваш ли се? В това ни бива най-много! – двамата с Аспен се посмяха заедно. Може би трябваше да се засегна, но беше самата истина – биваше ни в споровете. Но и тази фаза беше отшумяла.

– Не знам защо се впрягам толкова – продължи със сериозен тон Аспен. – Все пак дълго време искахме да се оженим. Защо ни тежи сега?

– Заради званието – каза Максън и отпи глътка шампанско. – Страшничко е да си съпруг. Като че ли имаме повече за губене. Да ти призная, „съпруг“ ми звучи по-плашещо от „крал“.

– Наистина ли?

– Наистина.

Аспен се замисли за момент.

– Виж какво – подхвана Максън, – не се опитвам да те изритам от двореца. Винаги ще си добре дошъл тук. Но може би двамата с Луси имате нужда от свой собствен дом.

– За къща ли говорите?

– Излезте двамата с Луси и се поогледайте за някое местенце, което ви допада, в което бихте могли да свиете гнездо. Може би съвместният ви живот ще е по-лесен, ако си имате свое собствено кътче в света.

– Марли и Картър се справят чудесно тук.

– Те са различни хора.

Аспен сведе поглед и усетих, че мисълта го караше да се чувства донякъде провален.

Максън го потупа по гърба.

– На малко хора вярвам като на теб. Направил си много за мен и Америка. Просто разгледайте. Вижте дали няма да си харесате някоя уютна къщичка, и, ако успеете, я считайте за подарък от нас.

– Но днес е Вашият рожден ден. Вие би трябвало да получавате подаръци – възрази Аспен, но въпреки това по лицето му играеше усмивка.

– Аз си имам всичко, което някога съм искал. Страна в подем, щастлив брак и добри приятели. Наздраве, сър.

Аспен вдигна чаша усмихнато и двамата отпиха по глътка шампанско. Аз преглътнах сълзите си на щастие, доближих и потупах Максън по рамото.

Той се обърна и по лицето му разцъфна слънчева усмивка.

– Ето те и теб, скъпа моя.

– Честит рожден ден!

– Благодаря. Това наистина е най-хубавото тържество, което някой някога ми е правил.

– Справила си се страхотно, Мер – добави Аспен.

– Благодаря ви от сърце – обърнах се към Максън. – Ще трябва да те открадна за момент.

– Разбира се. Ще продължим разговора си по-късно – обеща той на Аспен и ме последва до коридора.

– Насам – подръпнах го за ръката аз.

– Идеално! – пророни той, докато го водех към градината. – Почивка от цялата онази суматоха.

Изкисках се и облегнах глава на рамото му. Без да чака насоки от мен, Максън ме поведе към нашата си пейка и двамата седнахме, той с лице към гората, аз – към двореца.