Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 137
Кийра Кас
Аспен обаче…
Отдръпнах се назад и вперих поглед дълбоко в очите му.
– Обичам те, Аспен. Не съм била по-уверена за нищо друго в живота си. Но не мога да бъда с теб, ако още си свързан с лейди Америка.
Той кимна.
– Признах ти, че винаги ще я нося в сърцето си и това е самата истина. Прекалено близки сме били, за да я забравя. Но ти притежаваш всяка частица от мен. И мога да ти обещая едно – утре сутрин, каквото ще да става, ще реша въпроса веднъж завинаги.
Не се съмнявах в думите му. Щях да му простя за грешките, а той на мен – за гнева ми – и утре щяхме да започнем наново. Защото имахме толкова много време пред себе си.
– Моля те, не ме разочаровай – прошепнах.
– За нищо на света – закле се той и допря устни до моите.
Искаше ми се да остана в прегръдките му цяла нощ, да усетя цялата сила на обещанието му. Аспен ме притисна към себе си и целият свят стана красив и безопасен.
Тихо подсвиркване привлече вниманието ни.
– О, здравейте, страж Ейвъри – скалъпих аз, отръпвайки се от Аспен, като загладих роклята си с длани. – Ние със страж Леджър, ъм, ние просто… Ъм…
Погледнах Аспен, който стоеше с усмивка на лице.
– Вижте какво, надушил съм ви още преди седмици, така че няма нужда да ми се обяснявате – подхвърли ухилено страж Ейвъри и тръгна през общата стая.
– Към леглото ли си се запътил? – попита го Аспен.
Той махна с ръка в празното пространство.
– Всички сме на работа, забрави ли? Забравих си колана, така че отивам да си го взема, а после веднага се връщам на поста си. Официалното обявление ще се състои на сутринта и няма време за почивка.
Покрих устата си с ръка, едновременно втрещена и развълнувана, дори ужасена. Утре щяхме да си имаме нова принцеса!
– Знам, че току-що се върна, но тази вечер си на пост пред стаята на лейди Америка – Ейвъри потупа Аспен по рамото и продължи към стаята си.
Аспен обърна поглед към мен.
– Е, в такъв случай ще се погрижа за нашия въпрос рано-рано сутринта.
Засмях се. Имах чувството, че вече нищо не може да ме спре – нито стените на двореца, нито шевовете на роклята ми.
– Обичам те, Луси. Ти ще се грижиш за мен, а аз – за теб, става ли?
Не беше обещание, а покана. Кимнах радостно и прекрачих прага на бъдеще, за каквото и двамата дори не бяхме мечтали.
След ЕДИНСТВЕНАТА
Още наполовина заспала, усетих гъдел по рамото си и шляпнах мястото с ръка. Усетих го отново и този път се отдръпнах инстинктивно. Гъделът обаче се върна и запълзя надолу по гърба ми.
Бяха целувки.
Усмихнах се, без да отварям очи, а Максън отмести един кичур от косата ми, за да си намери ново място за целувки. Топлият му дъх върху кожата ми ми припомни как се бяхме озовали заедно под чаршафите.
Устата му намери едно особено податливо на гъдел местенце по шията ми и аз се закисках.
