Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 130

– Аз също – призна си Елиз.

– И аз – съгласих се.

Обърнах поглед към купчината подаръци и се зачудих дали Максън ще ми подари куфар, в който да си ги отнеса у дома. Защото не се и съмнявах, че скоро ще се отправя натам. Ако някой наредеше четирите ни с Елиз, Крис и Америка една до друга, пак аз щях да съм очевидният избор за принцеса. Признавам си, че една част от мен все още таеше надеждата за победа…

Но вече знаех – може би преди самия Максън, – че това щеше да бъде Америка.

Последните следи от суетността ми го изискваха. Мисълта да загубя от друго момиче ме подлудяваше. Тя беше единствената ми достойна конкурентка.

А може би и единствената ми приятелка.

Самата тя едва ли би ме определила така – все пак си имаше сестри и продължаваше да говори за Марли, сякаш още беше в двореца. Но аз нямах нищо против. В момента не изпитвах нужда някой да ме нарича своя приятелка. Беше ми достатъчно, че аз можех да нарека някого така.

Можеше да поработя по въпроса, като се върна у дома. Като нищо щях да подкупя някое момиче с всички тези бижута.

– Да си обещаем нещо – подхвана Крис. – Догодина, независимо къде се намираме, ще си изпратим коледни картички.

Усмихнах се. Догодина щях да получа картички.

– Мисля, че на Америка би ù харесало – добави Елиз. – Такъв жест би отвлякъл вниманието ù от тъгата, която несъмнено ще ù носи празничният сезон.

– Права си, Елиз. Добре, решено е – двете се спогледахме. Едва ли някога щеше да ми прости истински, но нормалният разговор беше голяма стъпка в правилната посока. Повече, отколкото заслужавах.

– Дали да не си поискаме кошници? – предложи Крис. – Нямам никаква представа как да отнеса всичко това в стаята си.

– Толкова е щедър – коментирах най-искрено. Максън Шрийв беше безкрайно мил с мен.

– Кой е толкова щедър?

Всички се обърнахме към Максън и станахме от местата си.

– Ти, разбира се – отвърна възторжено Крис. – Още не можем да се преборим с тази камара подаръци.

Той сви рамене.

– Радвам се, че са ви харесали.

– Много мило от твоя страна – гласът на Елиз стихваше значително в негово присъствие.

Той впери целеустремен поглед в очите на всяка от нас подред, а след това се прокашля и каза:

– Елиз, Крис, ще бъдете ли така добри да се приберете в стаите си? Трябва да поговоря насаме със Селест. След това ще посетя всяка от вас поотделно.

Тялото ми изстина. Това беше! Всичко наближаваше края си и сега щеше да ми съобщи решението си. Запитах се дали чувството е такова, преди човек да припадне.

– Разбира се – Крис направи реверанс и тръгна към вратата, а Елиз я последва с тревожна стъпка.

Двамата с Максън гледахме как върви към изхода, спуснала смолисточерната си коса пред лицето си, сякаш се надяваше, че няма да я забележим, ако не срещне погледите ни. Когато излезе, аз се изкисках тихичко, а Максън поклати глава.

– Май ù действам смущаващо.

Извърнах погледа си.

– Всичко ù действа смущаващо, но ти определено си върхът.