Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 128

– Какво има, миличък?

Той се взираше в тъмнината и проследих погледа му. Доколкото виждах, коридорът беше празен.

– Трябва да вървя – обяви той.

– Моля? Не, почакай – примолих му се, като понечи да стане. – Надявах се да прекараме една чудесна вечер заедно. Искам да ти покажа още толкова неща…

Максън ме погледна объркано.

– Да ми покажеш?

– Да – доближих го и докоснах бузата му с носа си. – В стаята ми.

Отдръпнах се назад и го погледнах в очите. Щеше ми се да видя какво се случва в ума му, но като че ли не беше изправен пред дилема. По-скоро търсеше най-учтивия начин да ме разочарова.

– Прощавай. Тази вечер се държах недостойно и те подведох. Ти си много красиво момиче – на устните му изплува усмивка. – Спор няма. Въпреки това не биваше да… Извинявай. Лека нощ.

Максън хукна нагоре по стълбището, преди да съм измислила начин да го прелъстя отново.

Какво. Става. Тук?

Събух високите си обувки и тръгнах след него. Извинението не беше обяснение, а аз заслужавах такова. Чувах забързаните му стъпки и ги следвах, решена да имам последната дума. Когато стигнах до стълбищната площадка на втория етаж, се скрих зад ъгъла и го видях да свива по един коридор в далечния край на крилото. Само един човек беше останал в онази част на етажа.

След всичко, което му се беше случило току-що, отново търчеше към Америка Сингър?

Закрачих бясно към стаята си и тръшнах вратата след себе си.

– Госпожице? – изненада се Веда. Аз я замерих с едната си обувка, а после и с другата.

– ИЗЧЕЗВАЙ! – развиках се. – Всичките! Напуснете!

Прислужничките ми покриха главите си с ръце и хукнаха към вратата, мъчейки се да избягат, преди да им се е случило още нещо.

Когато останах сама, разкъсах няколко книги и започнах да хвърлям метални кутии с ароматизирана пудра по стените. Впих пръсти в косата си и свалих чаршафите от леглото. После се огледах в търсене на други предмети, които да унищожа. Нищо в стаята не беше мое… С изключение на роклите ми. Седнах на пода в дрешника и започнах да разкъсвам шифон, дантела и сатен. Харесваше ми да съсипвам всичко, до което се докопам.

Трябваха ми ножици. С тях щеше да е още по-добре!

Хвърлих се към тоалетната масичка и започнах да преравям чекмеджетата за фризьорската ножица, с която Веда подстригваше цъфтежите на косата ми.

Тогава мярнах отражението си в огледалото.

Бях плувнала в пот, а гланцът ми за устни бе размазан от целувките с момче, което не обичах. Косата ми приличаше на птиче гнездо, а очите ми изглеждаха варварски.

Никога преди не се бях виждала толкова грозна.

– Какво правиш? – прошепнах на неузнаваемото момиче в огледалото. Поклатих глава, изпълнена с жалост по това красиво същество, превърнало се в чудовище.

Върнах всичко в чекмеджето и тръгнах към душа. Съблякох тясната си рокля, застанах под силната струя вода във ваната и отпуснах умореното си тяло върху порцелана.

Той отиде при Америка. Разпали страстите си с мен и веднага хукна към нея. Дали в момента не я притискаше в някоя стена? Дали не бяха заедно в леглото?

Прогоних тази мисъл. Какъвто и да беше самият той, нейната доблест не би го позволила.