Читать «И заживели щастливо» онлайн - страница 126

– Извинявам се, но доста хора искаха да ме изпратят – обясних аз. Навярно се чудеше къде е виждала лицето ми. Затова ù подсказах, че имам множество почитатели. – Вината не е моя.

Но тя като че ли не ме разпозна. Е, както и да е.

Пилотът се появи и аз веднага спечелих симпатиите му. Нямах нужда от одобрението на тези жалки госпожички, но определено възнамерявах да спечеля това на всички останали.

Качихме се на самолета и веднага ми стана ясно, че Америка лети за първи път в живота си. Съмнявах се да има дори кола. Ашли извади тетрадка, за да запише впечатленията си, а Марли незабавно се сдружи с Америка. Колкото и луксозно да живеех, нищо не можеше да се сравнява с частен кралски самолет и ми се искаше да споделя с някого какво удоволствие ми доставяха кожените седалки и невероятното шампанско. До мястото ми имаше телефон, който можех да използвам. Но на кого да се обадя? На вятърничавата си майка? На агента си? На маникюристката си, чийто английски беше потресаващ?

Нямаше на кого.

Поставих маската за очи върху лицето си и се престорих на заспала. Все пак имах доста уморен вид, а почивката щеше да ми се отрази добре.

Докато лежах, си фантазирах за живота в двореца. От мен щеше да стане невероятна принцеса. Така де, ако с Максън се съберем, ще сме същинско копие на родителите му. Колко ли смайващо бихме изглеждали всички заедно на снимка? Направо го виждах в съзнанието си. Представях си как му намигам кокетно иззад красиво ветрило, а той се влюбва в мен все повече и повече с всеки изминал ден.

– Селест обаче… – чух някой да шепне.

Без да помръдна, наострих слух за разговора.

– Знам. Едва от час се познаваме, а вече нямам търпение да я изпратят вкъщи.

Това беше гласът на Америка, така че кикотът, който последва, явно принадлежеше на Марли.

– Не обичам да злословя по адрес на хората, но е толкова груба… – да, такава съм. Радвам се, че го забелязвате. – А даже не сме в присъствието на принца. Малко ме притеснява.

Потиснах усмивката си, доволна от впечатлението, което бях оставила. Колкото и да ми беше жал за тях, просто трябваше да си отидат. Аз бях родена за това. Имах нужда от него.

– Не се притеснявай – отвърна спокойно Америка. – Момичета като нея сами си вкарват главата в торбата.

Усмивката ми посърна. Какво искаше да каже? Та аз бях образец за идеалната участничка. Красива, известна, богата… Щях да се изненадам, ако Максън не поканеше първо мен на среща.

Бях си обещала да не позволявам на другите момичета да влизат под кожата ми. Възнамерявах да страня от тях и да съсредоточа цялото си внимание върху принца. Но вече започвах да се питам дали не ми е нужен резервен план… Нещо, което би дало на съперничките ми да разберат колко нищожни са всъщност. Зад скритите ми очи започна да се заражда нова стратегия.

Целувката

Плъзнах устни по врата на Максън и ми се прииска да не го чувствах като работа. Беше чаровен и забавен от време на време. За бога, ставаше дума за принца. Нима това не стигаше, за да тръпне сърцето ми във всяка секунда, прекарана с него?

Но истината беше, че се чувствах най-вече уморена. Усилията, които полагах, за да поддържам имиджа си всеки божи ден, си казваха думата. Надявах се единствено поне след като спечеля да мога отново да бъда себе си. Всъщност бях много по-мила, много по-свита. Но знаех, че ако се отпусна в този момент, всичко щеше да свърши.