Читать «Опарени» онлайн - страница 4

Спенсър пристъпи напред.

— Аз ще я прихвана през кръста.

Ариа неохотно надникна в колата и грабна някакъв чадър от задната седалка.

— Сигурно не трябва да се мокри.

Хана ги погледна с признателност.

— Благодаря ви.

Хана, Спенсър и Емили повдигнаха заедно момичето от пасажерската седалка и бавно я пренесоха покрай задницата на колата към мястото на шофьора. Ариа държеше чадъра над тялото, за да не го намокри дъждът. Бушуващата буря не им позволяваше да видят почти нищо и трябваше да мигат почти непрекъснато, за да пречат на дъжда да влиза в очите им.

В този миг, тъкмо когато се озоваха зад колата, се случи най-лошото: кракът на Спенсър се подхлъзна в калта и тя изпусна момичето. Мадисън полетя напред и главата й се удари в бронята. Чу се силно изпращяване — може би се беше счупил някой клон, а може и да беше кост. Емили се опита да поеме тежестта на Мадисън, но също се подхлъзна и разтърси още по-силно безчувственото крехко тяло на момичето.

— Господи! — изпищя Хана. — Дръжте я!

Ръцете на Ариа трепереха, докато се опитваше да държи неподвижно чадъра.

— Добре ли е тя?

— Н-не знам — изпъшка Емили и погледна Спенсър. — Защо не гледаш къде стъпваш?

— Не съм го направила нарочно! — Спенсър се взря в лицето на Мадисън. В съзнанието й отново отекна онова изпращяване. Не висеше ли главата на момичето под много странен ъгъл?

В далечината се разнесе сирена на линейка. Те се спогледаха ужасено и запристъпваха по-бързо. Ариа отвори рязко шофьорската врата. Ключът все още беше на таблото и левият мигач примигваше. Хана, Спенсър и Емили отместиха еърбега настрани и нагласиха момичето върху кожената седалка пред волана. Тялото се наклони надясно. Очите на Мадисън все още бяха затворени и лицето й изглеждаше спокойно.

Емили тихо изхленчи:

— Може би все пак трябва да останем тук.

— Не! — извика Хана. — Ами ако сме я наранили?

Тогава ще изглеждаме още по-виновни!

Звукът от сирената се приближаваше.

— Побързайте! — Хана грабна чантичката си от задната седалка и силно затръшна вратата на колата. Спенсър затвори пасажерската врата. Четирите бързо се изкатериха нагоре и изтичаха до колата на Ариа, тъкмо когато линейката се появи на хълма. Емили стигна до субаруто последна.

— Тръгвай! — изкрещя Хана.

Ариа завъртя ключа и двигателят забоботи. Тя направи бърз завой, даде газ и бързо се отдалечи.

— О, Господи! О, Господи! — проплака Емили.

— Не спирай да караш — изръмжа Спенсър, поглеждайки през задното стъкло към примигващия буркан на линейката. Двама парамедици изскочиха навън и внимателно се спуснаха надолу. — Не трябва да ни видят!

Хана се обърна настрани и погледна през прозореца. В гърдите й се бореха различни емоции. Облекчение, определено — Мадисън щеше да получи помощ. Но гърлото й бе стегнато от страх. Дали преместването на Мадисън не бе влошило състоянието й? Какво се беше случило току-що?

От устата й се отрони стон. Тя отпусна глава върху дланите си и почувства горещите сълзи.