Читать «Опарени» онлайн - страница 3
Сара Шепард
Хана дръпна рязко пасажерската врата.
— Използвах телефона й, за да повикам линейка — скоро ще е тук. Трябва да ми помогнете да я преместя на мястото на шофьора.
Емили отстъпи назад и повдигна вежди.
— Чакай малко,
— Хана, не можем да постъпим така — каза едновременно с нея Спенсър.
Очите на Хана проблеснаха.
— Вижте какво, не съм виновна аз! Не съм пияна, но цяла вечер висях над една чаша с питие. Ако остана тук и призная, че съм шофирала, със сигурност ще ме арестуват. Кражбата и катастрофата ми се разминаха веднъж, но втори път ченгетата няма да ме пуснат. — Миналата година тя се беше напила, бе открадна колата на бившето си гадже Шон Ейкърд и я беше блъснала в едно дърво. Господин Ейкърд реши да не повдига обвинения, а на Хана й се наложи да положи няколко часа обществено полезен труд. — Може да ме вкарат в
Дъждът не спираше да се излива върху тях. Спенсър се изкашля смутено. Ариа прехапа устни и отмести поглед към неподвижното момиче. Емили пристъпи от крак на крак.
— Ами ако наистина е ранена? Ако преместването й само влоши нещата?
— А след това какво ще направим? — додаде Ариа. — Просто… ще я
Хана ги гледаше невярващо. После стисна зъби и се обърна към момичето.
— Та нали няма да я оставим да лежи тук дни наред? А и според мен изобщо не е ранена — струва ми се, че е припаднала от пиенето. Но ако не искате да ми помогнете, сама ще го направя.
Тя отиде до колата, хвана момичето под мишниците и се опита да я повдигне. Тялото се килна тромаво настрани, като тежка торба с брашно, но не помръдна от мястото си. Пъшкайки, Хана намести краката си и стъпила здраво на земята, отново повдигна момичето нагоре. После започна да го издърпва през централната конзола към мястото на шофьора.
— Не така — обади се Емили, пристъпвайки напред. — Трябва да обездвижим врата й, в случай, че има някакви гръбначни наранявания. Нужни са ни одеяло или кърпа, нещо, с което да го завържем.
Хана пусна момичето обратно на седалката, обърна се и погледна към задната част на комбито. На пода беше захвърлена хавлиена кърпа. Тя я грабна, нави я на руло и я омота като шал около шията на момичето. Погледът й се отклони за миг към небето. Луната се появи за кратко иззад облаците и освети пътя; гората като че ли оживя. Дърветата се клатеха като бесни на вятъра. Когато самотна светкавица озари небето в бяло, и четирите можеха да се закълнат, че са мярнали движение край коритото на потока. Навярно някакво животно.
— Сигурно ще ни бъде по-лесно да я изкараме от колата, отколкото да се опитваме да я преместим вътре — каза Емили. — Хан, ти я подхвани под мишниците, а аз ще я хвана за краката.