Читать «Опарени» онлайн - страница 6

„Спри да си мислиш за това — каза си решително Хана. — Щом семейството й предпочита да си мълчи за това, същото трябва да се отнася и за теб“. Така че тя просто продължи да ходи в мола и да се пече на слънце край басейна в кънтри клуба. Избягваше доведената си сестра Кейт и беше шаферка на сватбата на баща й с Изабел, облечена в ужасна зелена рокля. Накрая спря да мисли непрекъснато за Мадисън и катастрофата. Все пак вината не беше нейна, а и с Мадисън сигурно всичко беше наред. И без това двете не се познаваха. Едва ли щеше да я види отново.

Но Хана нямаше представа, че Мадисън е свързана с някой, когото момичетата познаваха много добре — всъщност някой, който ги мразеше. И ако този някой знаеше какви са ги свършили, щяха да им се случат ужасни неща. Очакваше ги възмездие. Отмъщение. Мъчения. Същият този човек щеше да си постави за цел да се превърне в кошмар, който да вселява див страх в сърцата на четирите момичета.

В един нов — и далеч по-ужасяващ — А.

1.

Пазете се, лъжкини!

В една буреносна понеделнишка сутрин в края на месец март, Спенсър Хейстингс се взираше в марковия куфар „Луи Вюитон“, който лежеше върху леглото й. Той бе натъпкан догоре с дрехи и принадлежности за предстоящото еко-пътуване до Карибите, организирано от „Роузууд дей“. То представляваше комбинация от екскурзия и семинар, посветен на екологията. В семейството им използването на куфара беше дългогодишна традиция, носеща късмет; той бе принадлежал на Реджина Хейстингс, прапрабабата на Спенсър. Реджина си направила резервация за „Титаник“, но решила да остане още няколко седмици в Саутхемптън и да отпътува със следващия параход.

Когато Спенсър хвърли вътре трета тубичка лосион против слънчево изгаряне, телефонът й тихо пропя. На екрана се появи балонче със съобщение от Рифър Фредрикс. „Здрасти, приятелче — пишеше там. — Какво правиш?“

Спенсър намери номера на Рифър в списъка с контакти и му се обади.

— Приготвям си багажа за пътуването — каза тя, когато той вдигна още след първото позвъняване. — А ти?

— Почти съм приключил — отвърна Рифър. — Обаче съм прецакан. Не мога да си намеря спидото.

— О, стига, моля те — подразни го Спенсър, навивайки кичур медноруса коса на пръста си. — Ти нямаш спидо.

— Този път ме хвана. — Рифър се изкиска. — Но наистина не мога да си намеря банските.

Сърцето на Спенсър подскочи при мисълта за Рифър по бански — през тениската му си личеше, че е доста мускулест. Училището му също щеше да участва в пътуването, заедно с още няколко частни училища от района.

Тя се беше запознала с него на организираната от Принстън вечеря в чест на всички новоприети студенти, която се бе провела няколко седмици по-рано, и макар първоначално да не си беше паднала по наркоманското му, хипарско излъчване, накрая се оказа, че той е най-хубавото нещо, което й се беше случило през онзи кошмарен уикенд.

Откакто се беше върнала в Роузууд, двамата непрекъснато се чуваха и си разменяха есемеси. По време на маратона на, „Доктор Кой“ по Би Би Си Америка, двамата се обаждаха един на друг, докато течаха рекламите, за да обсъждат чудатите извънземни приключения на доктора. Спенсър го научи да слуша „Мъмфърд енд сънс“, а Рифър я запозна с творчеството на „Грейтфул Дет“, „Фиш“ и други групи, и преди да се усети, тя здраво си беше паднала по него. Той беше забавен, умен и дори нещо повече — като че ли нищо не можеше да го разтърси. Рифър бе човешкият еквивалент на масажа с вулканични камъни — точното момче, от което Спенсър се нуждаеше в момента.