Читать «Опарени» онлайн - страница 24

Сърфистчето се ококори.

— И кое точно от Титаник? „Аз съм кралят на света“? Или онази част, в която Лео рисува голата Кейт?

— Което си харесаш — отвърна Ерин Бум-бум, погалвайки го с пръст по бузата. — Искаш ли след час да се видим в стаята ти?

Емили извърна глава. Край с надеждите за задушевни приказчици. Незнайно защо се чувстваше така, сякаш Ерин умишлено я пренебрегва, а не че просто е пачавра.

Спенсър грабна една салфетка от купчинката.

— Забрави я, Ем — ще си прекараме страхотно. — Тя посочи към плаката на стената, който показваше силуетите на деца, танцуващи по същия начин като в рекламите на айподите. — Защо не направим някой номер заедно?

Хана завъртя очи.

— Защо всички се натискат за тоя конкурс? Младите таланти не бяха ли популярни в четвърти клас?

— Стига де! — Ариа я смушка. — Можем да изтанцуваме нещо.

— Какво ще кажете за един танц хула? — предложи Емили и загреба пълна лъжица от мелбата си. — Можем да облечем бански и да си направим поли от тръстика.

— Страхотно — отвърна Спенсър. После забеляза мрачното лице на Хана и я щипна по ръката. — Ще танцуваш с нас, независимо дали ти харесва или не.

— Хубаво — рече Хана и завъртя очи.

Стиснали шолите с мелби в ръце, те си проправиха път към едно току-що освободило се сепаре. Емили се отпусна на мястото си и отново огледа залата. Децата се трупаха край бара или се бяха наоблягали по релингите. В този миг зърна някаква бяла рокля и пулсът й се ускори. Призрачното момиче?

Но тогава девойката се отдалечи от тълпата. Косата й бе вързана на къса конска опашка и имаше голям нос. Емили отпусна разочаровано рамене.

Започна нова песен и гласът на Джереми прогърмя през тонколоните.

— Това ще е последната песен за тази вечер. Надявам се, че всички се забавлявахте, но сега е време да поспите за хубост!

Спенсър изсумтя.

— Да поспим за хубост ли? Тоя тип е толкова странен.

— Не мислите ли, че е голям развратник? Кълна се, че цял ден имам усещането, че някой ме гледа и когато се обърна, винаги виждам него.

— Сигурна ли си, че не е А.? — попита Ариа.

— А. не е на кораба — рече настоятелно Емили. — Не видяхте ли, че охраната проверява личните карти на всички на входа?

Ариа повдигна вежди.

— Кой казва, че А. няма лична карта? Подкрепям Хана. Откакто се качих на кораба се чувствам… странно. Все едно някой ме наблюдава, но всеки път се обръща, преди да успея да видя кой е.

— Но… — Емили млъкна задавено. Тя дори не искаше да си помисля, че А. е на кораба.

Момичето се огледа. Някаква сянка се мярна зад саксията с голямо растение, но когато Емили се обърна да види кой е, там нямаше никой. Джеймс Фрийд се хилеше на някакви момичета от „Причърд“. Фай Темпълтън носеше голяма купа със сладолед към мястото си.

Докато Бейонсе подемаше нов куплет, Джереми се прокашля.

— Само още нещо, народе. Не искам да създавам паника, но от стаите на някои хора са изчезнали вещи. Искам да ви уверя, че подобно поведение не се толерира. Уважавайте земята, уважавайте чуждата собственост.

Зора-Джийн Джофри, една зубрачка от „Роузууд дей“, която всички наричаха Зи Джей, удари с лъжица по купичката си.