Читать «Съкрушени» онлайн - страница 68

— Няма проблем. И на мен не ми харесва да я гледам. — Момичето избута торбичката под завивките си. — Лекарите ми приказваха разни глупости, че е магическата торбичка на някаква фея и други такива. Все едно съм някоя седемгодишна. Повярвай ми, единствените феи, които съм виждала тук, е когато ми дават оксикодон.

Този път вече Хана се разсмя.

— Когато аз съм вземала оксикодон, никога не съм виждала феи — рече замислено тя, — но ми звучи страхотно.

— Може би защото не си имала на системата копче, което го вкарва директно във вените ти, когато имаш нужда. — Момичето й показа малкото бутонче, прикрепено на въженце, което лежеше до него на леглото. — Не знаеше ли, че са обявени за аксесоар номер едно за тази пролет?

— Четох за това във „Воуг“ — изкиска се Хана. — Това копче Шанел ли е?

— Разбира се — отвърна момичето с високомерен тон. — Получава се след записване и чакане, но за мен — винаги най-доброто.

— Несъмнено — отвърна Хана, хилейки се.

— А това видя ли? Чорапи „Миу-миу“! — Момичето изпъна краката изпод одеялото. И наистина на тях бяха обути кашмирени чорапки с избродирано на пръстите Миу-миу лого.

— Откъде ги взе? — попита впечатлена Хана. Те изглеждаха топли и модни.

— Готиният санитар ми ги даде. Нали се сещаш, онзи с бръснатата глава?

Хана се опули. Тя беше сигурна, че момичето говори за младежа, върху който тя едва не бе разсипала подлогата предишния ден.

— Наистина ли?

Момичето се изсмя.

— Де да беше така. Страхотен е, нали? В дните, в които ме къпе, направо се раждам.

— Каква си късметлийка! — изписка Хана, но бързо затисна устата си с длан. Нима току-що бе нарекла една жертва на пожар късметлийка?

В коридора се разнесе звън и от говорителя се разнесе глас, който викаше един от лекарите.

— Как се казваш? — попита момичето. — Досега не съм те виждала — а аз щях да те запомня. Ти си най-яката доброволка, която сме имали.

— Благодаря — отвърна тихо Хана. — Името ми е Хана.

— Аз съм Кайла Кенеди. Може би като се измъкна оттук, ще се видим и ще купонясваме заедно.

Хана повдигна вежди.

— Да се измъкнеш оттук?

— О, да. — В гласа на Кайла прозвуча игрива нотка. — Разработила съм няколко тайни операции на ум. Смятам да се измъкна, докато никой не гледа и да се втурна като вихър към реалния свят.

Тя протегна превързаната си ръка. Хана колебливо я пое, после отново погледна към лицето на Кайла. Виждаше дългите мигли под превръзката, но не можеше да каже какъв е цветът на очите й. Въпреки това се почувства добре, когато момичето каза, че е готина. След миг осъзна, че си мислеше същото и за Кайла.

— Хана? — Шон се появи в края на коридора. — Има разлята течност в съседния коридор. Ще се погрижиш ли?

Хана тежко въздъхна.

— По-добре да вървя — каза тя на Кайла.

— Не се притеснявай — отвърна момичето. Бинтованата й ръка се блъсна в китката на Хана. — Надявам се, че пак ще се видим.

— Определено — отвърна Хана.

Тя се беше отдалечила само на няколко крачки, когато Кайла я повика по име. Хана се обърна. Девойката седеше леко надигната в леглото и сочеше към санитаря с бръснатата глава и страхотното тяло. Когато той мина покрай нея, тя се престори, че го плесва по задника. Хана се засмя толкова силно, че една възрастна дама, която лежеше в леглото си в коридора, подскочи и изписка. Хана и Кайла се погледнаха многозначително — е, поне доколкото успя Кайла под превръзките си. А след това започнаха да се смеят още по-силно.