Читать «Съкрушени» онлайн - страница 66

— О! — Чейси забеляза погледа й и отвори капака на кутията. — Искаш ли една? Раздавам ги на потенциалните ми избиратели.

Хана изсумтя.

— Сигурно са пълни с бацили на херпеса.

Чейси изглеждаше объркана.

— Нямам херпес.

Хана наведе главата си настрани.

— Тогава защо отсъства от училище цял месец?

Чейси примигна.

— Мама получи работа в Лос Анджелис, така че аз отидох с нея и си взех частен учител. Посещавах и най-различни страхотни спа-салони — обзалагам се, че адски щяха да ти харесат, Хана.

Сега вече Хана наистина не изпитваше и капчица жалост към Чейси. Тя си взе една тарталетка, пропя, че ужасно се радва да види Чейси, след което затръшна вратата под носа й. Обърна се и подаде тарталетката на Майк — тя със сигурност нямаше никакво намерение да я яде.

— Това беше много смотано.

Майк свали обвивката на тарталетката и отхапа голямо парче.

— Тя наистина се старае да спечели гласовете. Мислех си, че и ти ще се ангажираш повече.

Хана отметна кичур коса през рамото си.

— Май бях доста заета.

Майк отхапа още веднъж от тарталетката.

— С какво?

— Сериозно ли питаш? — Хана се тръсна на дивана. — Отказвам да водя кампания срещу Чейси. Ако не спечеля благодарение на външния си вид и популярността си, значи изобщо не заслужавам да спечеля.

Майк я гледаше и дъвчеше. Тя знаеше колко глупаво са прозвучали думите й. Но какво друго можеше да му каже? Хей, Майк, някакъв неизвестен психопат, който всъщност може да се окаже най-добрият ти приятел Ноъл, ми каза, че ако се състезавам, ще каже на ФБР, че убихме едно момиче.

Майк седна на дивата и взе дистанционното.

— Как мина вчера в салона?

Хана примигна изненадано, опитвайки се да се да превключи.

— Какво?

— Нали вчера ти правиха пробна прическа за бала?

Вярно. Хана беше забравила тази лъжа.

— Ами добре мина.

Майк се наведе към нея и подуши главата й.

— Нямаш онзи плодов аромат, както обикновено, когато се връщаш от салона.

— Защото си измих косата тази сутрин. Уф. — Хана отдръпна главата си настрани. След това погледна часовника си и скочи. — Мамка му. Трябва да вървя. — Смяната й в клиниката започваше след половин час.

— Сега пък къде? — оплака се Майк.

Хана се зачуди какво да му отговори, но главата й беше празна. Тя грабна чантата си и излезе през входната врата.

— Трябва да свърша нещо за мама. До после.

Майк я последва до колата й. Сигурно беше разбрал, че го лъже — и тя го знаеше. Хана облиза устните си, канейки се да му каже истината — или поне нещо близо до нея. Но когато завъртя ключа на примуса, радиото се включи на новините.

Търсенето на крадците на безценната картина на Ван Гог „Звездна нощ“ е подновено, пропя репортерът на фона на потракваща клавиатура. В началото полицията смяташе, че става въпрос само за един крадец, но сега разполага с нови улики, че престъпникът може би не е действал сам. Водещият продължи, че случилото се намира толкова широк отглас в района, защото барон Бренън, от когото е била открадната картината, е бил щедър спонсор на филаделфийската Художествена галерия.