Читать «Съкрушени» онлайн - страница 69

15.

Нагоре по течението без гребло

Следобед на следващия ден Емили зави към мола „Кинг Джеймс“ с разтуптяно сърце. Когато огледа впечатляващите входни врати, тя не видя Айрис да я чака вътре, както се бяха разбрали.

Емили заби нокти в кожения калъф на волана. Естествено, че нямаше да е там. Кой идиот ще остави психично болен пациент в мола цял ден? Но тъй като Емили не искаше повече да изпуска часове, сутринта тя сключи сделка с Айрис: щеше да я остави в мола преди първия час, Айрис щеше да прекара деня както й е приятно, а Емили щеше да мине да я прибере след последния звънец. След това щяха да отметнат още няколко неща от списъка на Айрис и в края на деня тя щеше да даде на Емили още някои късчета информация за Али. Поне така се надяваше Емили.

Айрис се съгласи за нула време. След като Емили я остави в мола, тя осъзна защо: автогарата се намираше съвсем наблизо надолу по улицата. Айрис сигурно смяташе да изчезне от града в мига, в който Емили потеглеше към училище. Беше я използвала само да се измъкне от Убежището, но повече нямаше нужда от нея.

Емили спря до тротоара със свит на топка стомах. На пейките пред входа не седеше никой. Не се забелязваха никакви хора и край металните пепелници. Но в този момент вратата се отвори и някой излезе на тротоара. Сред слънчевите лъчи изплува лицето на Айрис. Емили свали прозореца си.

— Ти си тук!

Айрис я изгледа странно.

— Че къде другаде да бъда?

Емили отключи вратите на колата и Айрис се качи вътре. Щом потеглиха, Емили погледна към сакчето в ръцете на Айрис.

— Да не си пазарувала?

— Може да се каже — пропя Айрис. Тя хвърли нещо в лицето на Емили. — За теб.

Емили погледна към карирания шал, който се свлече в скута й. Той имаше етикет на Бърбери.

— Истински ли е?

— Надявам се — отвърна Айрис. — Взех един и за майка ти.

— Айрис… — Емили замълча. Отдавна си мечтаеше да се сдобие с шал Бърбери… но не и краден. И въпреки това беше трогната, че Айрис се е сетила за нея. И за майка й.

— Светофарът светна зелено — обяви на гръмогласно Айрис. — Тук завий наляво.

Емили изпълни нареждането. Този път водеше към Делауеър. Тя стрелна с поглед Айрис.

— Къде отиваме, всъщност?

— До Кеплър Крийк — отвърна Айрис. — Искам да покарам водно колело.

Емили спря на следващия светофар.

— Не мисля, че сезонът им е настъпил още.

Айрис се намръщи.

— Тогава значи ще си откраднем едно.

Емили впери поглед в нея.

— Няма да крада водно колело.

Айрис я погледна предупредително.

— Стига де. Освен това няма да го крадем — само ще го вземем назаем.

Емили почувства как я изпълва копнеж. В Пуерто Рико двете с Джордан бяха взели назаем една красива лодка с прозрачно дъно — и изобщо не беше трудно, поне не за Джордан. Двете се бяха целунали за пръв път в открито море. Това беше най-публичната целувка с момиче за Емили — наоколо имаше най-различни други лодки, джетове и парти-кораби, с много хора на борда — и въпреки това тя не беше изпитала никакво неудобство. Джордан й липсваше толкова много, че беше започнала да спи нощем с една от тениските, които й беше заела по време на круиза. Ако си поемеше по-дълбоко дъх, все още можеше да усети жасминовия парфюм на Джордан.