Читать «Съкрушени» онлайн - страница 63

На екрана на компютъра й се отвори прозорчето на чата. Тук съм, написа някой с никнейм МухаНаСтената. Това беше Чейс, разследващият блогър, с когото Спенсър се беше свързала предишния ден. Двамата се бяха уговорили да початят днес следобед, но Спенсър не беше сигурна дали той наистина ще се появи.

Тя хвърли поглед през рамо. Всички останали гледаха в собствените си екрани, без да й обръщат никакво внимание. Прозорчето мигаше в очакване. И аз съм тук, написа в отговор тя. Харесва ми сайтът ти. Доста проучвания си направил.

Благодаря, отвърна Чейс, добавяйки усмихнат емотикон. Та как ти е името?

Спенсър се поколеба. Предпочитам все още да не го казвам. Опитвам се да си измисля никнейм.

Момиче ли си или момче?

Момиче, написа Спенсър, чувствайки се така, сякаш попълваше профил в сайт за запознанства.

Какво ще кажеш за Бритни Спиърс?, появи се веднага отговорът.

Спенсър се отдръпна от екрана и се подсмихна. Нали не ти е любимата певица?

Не, по дяволите, отвърна Чейс. Просто беше първото нещо, което ми мина през ума.

Добре, нека да е Бритни Спиърс, написа Спенсър.

Значи те интересува случаят на Алисън?, попита той.

Спенсър преглътна тежко. Може да се каже. Не се ли интересуват всички?

Това определено е много странна история, гласеше новото съобщение. Нещо в цялата работа ми изглежда нередно. Просто все още не мога да разбера какво е то.

Сериозно ли разследваш какво се е случило?, попита Спенсър.

Това ми е хобито, написа Чейс. Тъй като разследването продължава, ченгетата ме помолиха да пазя подробностите в тайна, за да могат да хванат истинския убиец. Но когато разгадая всичко, така или иначе ще го публикувам тук.

Аз си мислех, че разследването е прекратено, написа Спенсър. Али е убила сестра си, нали?

Да, но има някои неясноти, отвърна Чейс. Като например дали Али е оцеляла в пожара. А полицията продължава да търси доказателства, че Али сама е убила Джена Кавана и Иън Томас.

Познаваше ли Алисън?, попита Спенсър.

Не, но нещо подобно се случи и на мен, затова се интересувам.

Какво искаш да кажеш?

Последва кратка пауза, след което прозорчето отново примигна. Следяха ме. Учех в едно училище с пансион за момчета и имах луд съквартирант. Направо беше обсебен от мен. Опита се да ме убие. Родителите му бяха тъпкани с пари, затова успяха да скрият случилото се от пресата.

Спенсър се облегна назад. Леле. Съжалявам. Пострада ли?

Отново последва пауза. Не искам да говоря за това.

Дали това означаваше, че преследвачът му го е наранил… или какво? Внезапно я изпълни адско любопитство. Тя отново цъкна върху връзката „ЗА НАС“ в сайта, но там беше само глупавото видео с котката.

Въпреки това Спенсър веднага го почувства близък. Тя определено знаеше какво е да те тормозят. Все още ли ти създава проблеми?, попита тя. Хората продължават ли да те гледат така, сякаш си… заразен или нещо подобно?

Абсолютно, отвърна Чейс. Загубих доста приятели заради това. Но правя и доста неща, за да го забравя. Освен че съм аматъор-частен детектив, си падам по сноуборд и китара. Освен това, дори да ти прозвучи смотано, участвам в летни състезания по строене на замъци от пясък.