Читать «Съкрушени» онлайн - страница 61

— Аз… — Той замълча объркано. — Защо ме питаш тези неща?

Ариа преглътна тежко и погледна надолу по коридора към отворената врата на стаята по химия. Някой беше сложил маргаритка в една бунзенова лампа.

— Просто напоследък си мисля често за Али и Кортни. Всъщност за теб и Али — истинската Али. Нали се сещаш, за онзи път, когато се целунахте на бала по случай свети Валентин.

Ноъл отстъпи назад и обувките му изскърцаха по излъскания под.

— Представяш нещата по доста странен начин. Али ме целуна, забрави ли?

Ариа сви устни и не каза нищо.

Ноъл изръмжа гърлено.

— Това нали го обсъдихме вече? Тя направо ми се нахвърли.

Ариа зачопли ноктите си.

— Знам, но ти се държеше толкова мило с нея. Не спираше да ме подтикваш да й дам втори шанс. Заедно бяхте в групата за подкрепа. Ти…

Ноъл зяпна от изненада.

— Да не би да ме питаш дали съм я харесвал? Дали, как да го кажа, съм знаел?

Ариа го погледна.

— Може би. Да.

Край тях премина група ученици, които се кискаха и бутаха. Ноъл примигна. Почеса се по ухото. Но не отговори на въпроса й. Ариа настръхна. Като че ли Ноъл се опитваше да реши по какъв начин да й каже нещо. Но ако отговорът беше искрен, защо просто не го изречеше?

Той раздрънка ключовете в джоба си.

— Не знам как внезапно реши да говориш за това. Или пък каква е връзката с това, че те избраха за отговорник по декорите — рече най-накрая момчето.

— Просто отговори на въпроса ми — каза Ариа. — Искам да ми кажеш, че тогава не си я харесвал.

— Не съм. — Раздразнението изчезна от лицето на Ноъл и той нежно я хвана за ръката. — Харесвах теб и никога не бих ти изневерил, дори с Кортни или Али, или която и да беше тя. Бях ужасен, когато ме целуна. А когато разбрах, че е направила всичко, за да те накара да отидеш с нея в Поконос… — Той затвори очи и се намръщи. — Твърде ужасно е, за да мисля за това.

— Добре, добре — отвърна Ариа. Но гъделичкащото чувство не я напусна. Ноъл като че ли се държеше твърде мелодраматично, сякаш се преструваше или играеше роля. Но може би тя просто си мислеше така заради това, че Спенсър и останалите бяха породили тези подозрения в съзнанието й.

Ариа се отдръпна от Ноъл и се обърна към вратата.

— Имам нужда от малко въздух. — Дали заради спомените от завръщането на Истинската Али или заради паниката, която я беше обзела при мисълта, че Ноъл я лъже, но Ариа се чувстваше така, сякаш не можеше да си поеме дъх.

Ноъл бе достатъчно съобразителен, за да не я последва навън. Ръмеше леко и силната миризма на трева погъделичка обонянието й. Докато се изкачваше по хълма, тя видя паркираното в далечината кафяво семейно субару. Дори от такова разстояние Ариа успя да различи нещо, което беше пъхнато под чистачката. Приличаше й на бележка.

Момичето се затича. Измъкна изпод чистачката разпечатката, която беше подгизнала от мъглата, и я погледна, стиснала я с треперещите си пръсти. Това беше поредната вестникарска статия. Разследването за изчезналата картина на Ван Гог е подновено.

Ариа си пое дълбоко дъх. Ето я и картината „Звездна нощ“. Тя прочете текста. Безценната картина на Ван Гог, собственост на барон Бренън, все още липсва и властите подновиха разследването на случая, след като един от заподозрените изчезна. Нови доказателства разкриват, че в кражбата са участвали двама души, а не един. Криминалистите работят по новите улики, сред които и едно анонимно обаждане…