Читать «Съкрушени» онлайн - страница 48

— Сигурна ли си? — попита Спенсър. — Точно тази целувка те накара да се качиш в колата и да дойдеш с нас в Поконос. Ами ако Ноъл е бил замесен?

Ариа зяпна.

— Не мога да повярвам.

Един от наблюдателните монитори угасна. Погледите на всички се насочиха към него. Разнесе се жужене, но след това образът се появи. Дворът беше празен. Няколко листа полетяха към камерата, но това беше всичко.

Спенсър поклати глава.

— Съжалявам, Ариа. И аз не искам да е Ноъл. Просто ми се иска да можем окончателно да го отхвърлим. В статията пише, че Олаф е бил убит в началото на януари. Знаеш ли къде е бил Ноъл по това време?

Ариа прокара език по зъбите си.

— В Швейцария. Семейството му замина на ски. Той ме покани, но аз предпочетох да си остана у дома и да прекарам известно време с Лола.

— Сигурна ли си, че са отишли на ски? Швейцария не е чак толкова далеч от Исландия.

Ариа удари с юмрук по дивана.

— Той качи тонове снимки във Фейсбук! Наистина ли смятате, че Ноъл е отлетял до Исландия, убил е младежа и се е върнал на следващия ден, ни лук ял, ни лук мирисал? Наистина ли смятате, че е чак толкова добър лъжец?

— Просто виж дали не можеш да намериш билет от лифт или нещо подобно с дата четвърти януари, става ли? И го попитай къде е бил вчера, когато картината е била оставена в дома ти. Сигурно е станало, докато сме били на училище. Така че Ноъл би трябвало да ти отговори, че е бил в осмия час или нещо такова, и една камара хора ще го потвърдят.

По лицето на Ариа премина разтревожено изражение, но тя поклати глава.

— Няма да разпитвам приятеля си. Ако разбере защо му задавам тези въпроси, ще ме зареже.

— Никой не иска да скъсвате — каза бързо Емили.

— Виж какво, ние ще видим какво можем да открием — каза Спенсър, облягайки се на стената. — Дотогава не прави нищо с картината, Ариа.

Устата на Ариа се изкриви в едно изненадано „О“.

— Нима трябва да продължавам да я държа в дрешника?

— Просто я скрий. — Спенсър погледна към Хана. — Какво стана с клиниката по изгаряния?

Хана въздъхна.

— Хич не ми се иска отново да се запиша доброволка. Но утре ще разговарям с бащата на Шон.

— Ами Айрис? — обърна се Спенсър към Емили.

Емили прехапа долната си устна.

— Все още не съм научила нищо за Али. Но Айрис е прекарала четири години без прекъсване в Убежището, така че просто няма как да е помощничка на Али.

— Добре. — Спенсър се изправи, махна капачето на черния маркер, който беше донесла, и задраска името на Айрис от списъка. — Да се надяваме, че тя ще ти каже кой всъщност е този помощник.

Ариа облегна ръце на хълбоците си.

— А твоето разследване как върви, Спенсър? — попита тя с горчив глас. — Защо още не си проследила Али?

Спенсър настръхна.

— Ами, работя по въпроса. — Тя усещаше погледа на Ариа върху себе си, но просто не знаеше какво друго да каже.

Момичетата загасиха лампите в паник-стаята. Тъй като Спенсър беше дошла с колата си, тя предложи да закара по домовете им онези, които бяха дошли с такси. Докато излизаха през вратата на паник-стаята, Спенсър впери поглед в изправения гръб на Ариа и се зачуди какви ли мисли се въртят в главата й. Чувстваше се някак… предадена. След всичко, което се беше случило, след като А. ги беше тормозил с толкова много неща, как можеше Ариа да си мълчи за картината? А сега Олаф, който и да беше той, беше изчезнал и може би дори беше мъртъв. Ариа беше права: те всичките можеха да попаднат в затвора заради това, че са знаели къде е скрита откраднатата картина и не са съобщили за това в полицията.