Читать «Съкрушени» онлайн - страница 46

— Казах на родителите ми, че тя е ученичка от бедно семейство във Филаделфия, която преминава през доста тежък период у дома, затова съм я приела вкъщи като част от програмата за взаимопомощ на „Роузууд дей“ Не мога да повярвам, че се хванаха.

Спенсър погледна към Ариа.

— И какво се е случило?

Ариа измъкна от чантата си от кожа на як два листа. Единият приличаше на статия от вестник. Вторият беше бележка, написана на ръка. Спенсър веднага разпозна почерка.

Ариа показа статията на Хана.

— Познаваш ли това момче?

Хана поклати глава, но след това лицето й пребледня.

— Чакай. Това не е ли… О-олаф? — заекна тя. Погледът й пробяга по статията. — Той е изчезнал?

Ариа кимна.

— Случило се е през януари.

— Кой е Олаф? — попита Емили, прегърнала краката си през коленете.

— Едно момче, с което се запознах в Исландия. — Ариа преглътна тежко.

Хана наведе главата си.

— Не само се запозна с него.

— Добре де, може да се каже, че се свалихме — промърмори Ариа. — Бях много пияна.

Спенсър вдигна изненадано вежди. Ариа изглеждаше много щастлива с Ноъл — Спенсър никога не би предположила, че ще му изневери.

Една врана кацна близо до камерата и тялото й изпълни монитора. Спенсър погледна към надписа върху малкия лист хартия, който Ариа беше намерила. Не действа ли видът на качественото изкуство наистина освобождаващо?

— Какво означава това?

Ариа се огледа нервно.

— Ами двамата с Олаф не само се свалихме. Освен това… откраднахме една картина заедно.

Спенсър примигна.

— Вие какво?

— Каква картина? — ахна Емили, притиснала длан към устата си.

Спенсър се опита да слуша, докато Ариа обясняваше какво се беше случило, но умът й се вцепени в мига, щом чу името Ван Гог.

— Защо не знам за това? — рече задъхано тя. След това погледна към Хана, която гледаше виновно. — Ти си знаела?

— Не съм искала да знам — отвърна Хана и скръсти ръце на гърдите си. — Тя ми се обади, изпаднала в паника, когато пристигна полицията — аз я прибрах. Но решихме да си мълчим.

— Реших, че колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре — обади се тихо Ариа, усуквайки около пръста си подгъва на пуловера. — И известно време всичко беше наред — ченгетата така и не хванаха Олаф, картината така и не беше открита и никой никога не я свърза с мен. Но когато вчера се прибрах у дома след училище, на леглото ми лежеше тази статия и картината се намираше в дрешника ми. Сигурна съм, че А. я е пъхнал там.

Сърцето на Спенсър спря.

— В дрешника ти има безценен Ван Гог?!

Очите на Ариа се напълниха със сълзи.

— В статията пише, че властите не са могли да намерят картината, когато са претърсили дома на Олаф. Али сигурно е отишла там, убила е Олаф — в статията пише, че навсякъде по пода е имало кръв — преместила е някъде трупа му, претършувала е мястото и е взела картината. След което я е донесла тук.

Хана се намръщи.

— Не съм убедена, че Али би могла да свърши всичко това. Как се е сдобила с паспорт? А и Олаф е висок над метър и осемдесет. Също както в случая с Иън — Али не е достатъчно силна, за да го удуши сама.