Читать «Съкрушени» онлайн - страница 47

Ариа сви рамене.

— Тогава сигурно помощникът й го е направил. Това не променя факта, че Отбор А. е убил Олаф, за да се добере до картината. Сега е достатъчно само едно навременно обаждане от А. и целият специален отряд на полицията ще се изсипе на моравата ми.

— Леле — прошепна Емили.

— Може пък да я върнеш анонимно — предложи Хана, увивайки нервно кичур коса около пръста си.

Спенсър се ококори.

— Кражбата на произведения на изкуството е сериозно престъпление. Може да си била записана от охранителната камера. Възможно е сериозно да загазиш.

— А покрай мен ще загазите и вие — извика Ариа. — Вече всички знаете какво съм направила. Знаете къде се намира откраднатата картина. — Очите й се напълниха със сълзи. — Ако искате, можете да ме предадете. Напълно ще ви разбера.

Емили докосна ръката й.

— Няма да направим нищо такова.

— Ще намерим начин да се оправим, без никой от нас да загази, нали? — додаде Спенсър. — Просто не мога да разбера как А. е узнал какво си направила.

— Предполагам, че просто ни се последвал в Исландия — заключи Хана.

— И ме е следил до имението? — Ариа повдигна ръце към тавана. — На пътя нямаше никакви други коли, освен нашата, докато не се появи полицията. Предполагам, че може да е вървял пеша, но…

— Ами ако ме е подслушал, докато разговарях с теб? — прекъсна я Хана.

Ариа дръпна кичур коса пред лицето си.

— Смяташ, че А. е бил отседнал в пансиона ни?

Спенсър се облегна назад и затвори очи. Главата й пулсираше и тя почувства, как в нея се надига познатата стара паника, която я бе връхлитала толкова пъти в миналото. Как може А. да се намира на толкова много места едновременно? Как е възможно да знае всичко?

След това отвори очи.

— Ариа, може би А. е бил отседнал в твоята стая.

Гласът й сигурно беше прозвучал многозначително, защото Ариа сви устни.

— Ноъл не е А.!

— Сигурна ли си? — Спенсър разпери ръце. — Ариа, Ноъл е бил навсякъде, където ни се случваха лоши неща. В Ямайка. На круизния кораб. Сега и в Исландия. Наистина ли смяташ, че това е просто съвпадение?

— Ноъл беше мъртво пиян онази нощ — възрази Ариа, но в гласа й се промъкнаха пискливи нотки.

Спенсър закрачи напред-назад из малката стая.

— Може просто да се е преструвал. Хана, спомняш ли си къде беше Ноъл, докато ти разговаряше с Ариа?

Хана пъхна ръце в джобовете си; светлината от дигиталния часовник на стената освети лицето й в червено.

— Ами, когато се събудих, той не беше в леглото. Не го видях и в коридора, където бях през по-голямата част от разговора ни. Но влезе през задната врата, когато се прибрахме. Каза, че пушел джойнт, но изобщо не миришеше на трева.

Очите на Ариа пламнаха.

— Сега и ти ли се обърна срещу мен?

— Разбира се, че не! — отвърна Хана. — Но, Ариа, наистина е странно.

Спенсър се размърда в стола си.

— Помните ли, колко странно се държеше Ноъл, когато „Кортни“ се върна в Роузууд? — попита тя. — Беше в групата й за поддръжка. Настояваше да бъдете приятелки. А ти ги хвана да се натискат на бала по случай свети Валентин…

Ариа се плесна по хълбоците.

— Али го беше притиснала! Ноъл не искаше да я целува. Тя просто направи да изглежда така, че го е направил.