Читать «Съкрушени» онлайн - страница 25

— Да не би А. да има връзка във „Веризон“? — проплака тя. — Освен това смятам, че той се опитва да ни натопи за Греъм. Все едно аз съм виновна за експлозията.

— А. се опита да направи същото и с Гейл — каза Емили. — Ние се намирахме на нейната алея, когато беше застреляна. Убедена съм, че А. крие по нещо в ръкава си за всяка една ситуация.

— Не забравяй, че А. заплаши, че ще ни убие — додаде Хана.

— Това е пълен абсурд! Сякаш А. е навсякъде. — Спенсър се сети, че беше получила есемес почти в същата минута, когато Рифър си тръгна. Как беше успял А. да разбере? Спенсър се намираше в собствения си дом. Сякаш А. беше напълнил къщата е подслушвателни устройства.

Тя примигна. Беше ли възможно това? Спенсър надникна в ъглите на стаята, провери под диваните, по горните первази. Изправеният на задните си крака кон от крещящата картина, представяща Гражданската война, която господин Пенитисъл беше закачил в коридора, й се хилеше.

Внезапно я осени една идея.

— Елате — заповяда тя на останалите през рамо и тръгна към задния двор. Момичетата тръгнаха след нея. Навън беше мокро и мрачно, въздухът миришеше на прясно окосена трева и на блатистия поток, който течеше в близката гора. Голям син брезент покриваше басейна. Зловеща омара се стелеше над дърветата, израсли на мястото на някогашния реновиран хамбар на семейство Хейстингс — който Али беше изгорила. Вляво се издигаше някогашната къща на семейство Дилорентис, макар единственото нещо, което да напомняше, че те са живели там, бе големият камък в средата на задния двор, който така и не бяха изкопали — новото семейство, което се беше нанесло там, бе премахнало всички предишни следи от тяхното пребиваване, включително старата веранда, а на тротоара пред къщата вече го нямаше и олтарчето на Али. Спенсър отиде до навеса, който господин Пенитисъл беше монтирал преди няколко седмици, отключи вратата и се огледа. На стената, вляво, беше облегната една оранжева духалка за листа. Тя я грабна, отнесе я до средата на двора и я включи. Трите й приятелки я гледаха така, сякаш беше полудяла, но в лудостта й имаше система. Когато Спенсър насочи тръбата към земята, косите на всички се развяха. Въздухът се изпълни с вредния мирис на бензин. Най-хубавата и най-важна част от цялата работа беше оглушителният шум, който вдигаше машината. Никой, дори А., нямаше да успее да ги чуе сега.

Спенсър даде знак на момичетата да се приближат.

— На това трябва да се сложи край — рече гневно тя. — Ако А. винаги знае къде се намираме, значи ни подслушва по някакъв начин. Той се опитва да ни припише всички тези престъпления, които не сме извършили, и ако не действаме бързо, може и да успее.

— Какво да правим? — опита се Хана да надвика рева на духалката.

— Предлагам да се покрием — обяви Спенсър. — Да се отървем от сегашните си телефони и телефонни номера. Ако се появи спешен случай, при който е необходим телефон, можем да си вземем някой за еднократна употреба, но не трябва да си казваме нищо важно по телефона или на гласова поща. Трябва да използваме позивни.