Читать «Съкрушени» онлайн - страница 23

— Ти се занимаваш с изкуство? — рече фъфлейки Ноъл на Олаф. — Хей, и аз харесвам изкуството.

Олаф повдигна вежди.

— Кой е любимият ти художник?

На Ариа й се искаше да се скрие някъде. Ноъл можеше да говори само за футбол. За изкуство? Трагедия.

— Ами, онази картина със спиралите и неясните звезди — отвърна Ноъл. — От онзи пич, който си отрязал ухото?

— Ван Гог ли имаш предвид? — Олаф го произнесе Ван Гок.

Ноъл се подсмихна на произношението му, но не каза нищо.

— Чухте ли, че една тайна негова картина е скрита в едно имение недалеч оттук? Някакъв немски барон я откраднал от един богат евреин по време на Холограма.

Той каза Холограм, вместо Холокост. Ариа закри очите си с ръка.

— Къде си чул тази идиотия? — промърмори ужасена тя.

— Всъщност го чух от него. — Ноъл посочи с палец към Олаф.

Олаф повдигна вежди.

— Не съм бил аз.

— Ами някой беше — отвърна завалено Ноъл. После се удари по гърдите, което го накара да изгуби равновесие и да се катурне от стола. Майк се смя гръмогласно и продължително, докато барманът не ги изгледа предупредително. Сигурно си мислеше: „Боже, писна ми от американски хлапета“.

Но след това Олаф докосна ръката на Ариа.

— Но той е прав. В едно имение недалеч оттук има картина — предварителна скица на „Звездна нощ“. Никой не я виждал.

— Наистина ли? — повдигна вежди Ариа.

— Наистина. — Олаф погледна замислено през прозореца. — Жената, която притежава къщата, е много свидлива за парите и вещите си. Говори се, че има всякакви безценни предмети в тази къща, които би трябвало да са в музеите, но тя ги иска само за себе си.

— Това е абсурдно. — Ариа постави ръце на хълбоците си. — Това е най-буржоазното нещо, което съм чувала. Масите заслужават да се насладят на великото изкуство точно толкова, колкото и богатите хора.

— Съгласен съм — отвърна Олаф. — Подобно изкуство трябва да принадлежи на света, а не само на един човек.

Ариа кимна категорично.

— То трябва да е свободно.

— Свободно? — изкиска се Ноъл от пода. — Това не е тигър в клетка, Ариа.

Но очите на Олаф проблеснаха.

— Това е най-красивото нещо, което съм чувал някога — каза той с прелестния си исландски акцент.

В следващия миг, докато се усети, тя вече се беше облегнала на стената извън бара, брадата на Олаф дращеше лицето й, а устните му търсеха нейните. Когато вратата изскърца, те бързо се разделиха. На прага се появи фигура и сърцето на Ариа спря. Ноъл?

Всъщност навън беше излязла Хана. Щом ги видя, тя се спря с отвратено изражение на лицето.

— Моля те — каза умолително Ариа, отстъпвайки встрани от Олаф. — Не казвай на никого!

Силният звук на свирка откъсна Ариа от спомена. Тя погледна към Хана и я видя да гризе ноктите си така, сякаш бяха направени от шоколад. Долу на игрището Ноъл се смееше на нещо с Джим Фрийд. Той сигурно не си спомняше разговора от онази нощ — беше много пиян. Слава богу, че нямаше представа какво още се беше случило тогава — никой не знаеше, освен Хана. Понякога, в мрачни моменти, Ариа се осмеляваше да си мисли за Олаф. В новините така и не съобщиха, че са го хванали — тя предположи, че той и картината все още са някъде там. Но как беше успял да избяга от имението? Къде беше отишъл?