Читать «Опасни тайни» онлайн - страница 3
Сара Шепард
Устните на Лоръл се свиха в тънка линия, когато Теър излезе на повърхността и се усмихна на Ема, а аз осъзнах нещо друго. Ако Ема не внимаваше, можеше да свърши точно като мен.
1.
Не хранете земляните
Ема Пакстън се наведе към огледалото с форма на Сатурн, което висеше на стената в Планетариума на Тусон, и сви устни, за да положи върху тях нов пласт гланц с вкус на череши. Цялата слабо осветена тоалетна беше декорирана с астрономически теми. По вратите на кабинките имаше светещи в тъмното стикери на звезди, кошчетата за отпадъци имаха формата на ракети. Над умивалника имаше табела с надпис „ДОБРЕ ДОШЛИ, ЗЕМЛЯНИ“. Две извънземни с поклащащи се глави стояха отстрани, вдигнали за поздрав ръцете си с къси и дебели пръсти.
Ема си пое дълбоко дъх и погледна към отражението си в огледалото.
— Това е първата ми официална среща с Итън — каза си тя. Повъртя последната дума в устата си, наслаждавайки се на вкуса й. Не можеше да си спомни кога за последен път се беше вълнувала толкова заради момче — и преди беше излизала на срещи, но се беше местила твърде често в различни приемни домове, за да има време наистина да си падне по някого. Но напоследък животът й се беше променил. Нов дом, ново семейство и ново готино момче, Итън Ландри.
И нова самоличност, искаше ми се да добавя, докато се носех из въздуха около нея и я наблюдавах в огледалото. Както обикновено отражението ми не се виждаше никъде. Така беше откакто се бях появила в живота на Ема още докато се намираше в Лас Вегас. Във всяко едно отношение тя вече не беше Ема. Беше се превърнала в мен, Сътън Мърсър. Освен моя убиец, Итън беше единственият човек, който познаваше истинската й самоличност. Дори й помагаше да разбере какво се беше случило с мен.
Телефонът на Ема изпиука, подсказвайки й, че е получила есемес. Беше от Итън.
Ема изсуши ръцете си и излезе през люлеещите се врати, въртейки около пръста си медальона на Сътън. Щом забеляза Итън, който се беше облегнал на извитата стена в другия край на залата, сърцето й заби ускорено.
Харесваше й колко широки изглеждаха раменете му в сивата блуза и как косата скриваше тъмносините му очи. Връзките на морскосините му кецове „Конвърс“ бяха развързани, мускулестите му ръце изпълваха ръкавите на тъмнозелената тениска, а дънките му стояха перфектно. Тя се промъкна покрай опашката от хора, които чакаха да влязат в Планетариума, и го потупа по рамото.
Той се обърна.
— О, здрасти.
— Здрасти — отвърна Ема, която внезапно се смути. Последния път, когато се бяха видели, ситуацията беше доста неловка. Теър Вега се беше появил в къщата й, а Ема не беше представила Итън като свое гадже. Струваше й се доста жестоко да каже на момчето, което беше обичало толкова отчаяно Сътън, че просто е продължила напред. По-късно се беше обадила на Итън, за да му обясни и той като че ли я беше разбрал. Ами ако не беше?
