Читать «Опасни тайни» онлайн - страница 5

— Много те бива — каза тя, — но за да ти се получи наистина, трябва по-често да си облизваш устните. И да си бъркаш в носа.

Итън направи физиономия.

— Само при мисълта, че той си бърка в носа, а след това ми пипа контролното…

— Ужас! — Ема потрепери.

— Иска ми се учителите да представят космоса по по-интересен начин — каза Итън, преминавайки към следващата снимка. Докато я разглеждаше, той смръщи съсредоточено вежди. Дълбоките му сини очи пробягаха по текста отдолу и докато четеше, той едва забележимо мърдаше устните си. — Те говорят за него толкова сухо и скучно, че нищо чудно, че никой не се интересува.

— Разбирам какво имаш предвид — отвърна Ема. — Затова харесвам „Стар Трек: Следващото поколение“. Космосът там е толкова удивителен, че ти дори не осъзнаваш, когато научаваш нещо.

Очите на Итън се разшириха леко.

— Ти си Треки?

— Виновата. — Ема наведе глава, като веднага съжали, че е разкрила нещо толкова глупаво за себе си.

Огледах се бързо. Слава богу, наблизо нямаше никой от познатите ми, който да чуе срамното признание на Ема. Последното нещо, от което се нуждаех, бе да плъзне слух, че Сътън Мърсър си пада по най-зубърския сериал.

Итън просто се ухили до уши.

— Леле. Ти наистина си идеалното момиче. В седми клас организирах фен клуб на Следващото поколение. Смятах, че можем да си правим филмови маратони, да се обличаме като любимите си герои, да ходим на конвенции, такива неща. Изненадах се, че никой не се включи.

Ема завъртя очи.

— Аз щях да се включа. Винаги съм гледала сама сериала. Няма да ти казвам колко от приемните ми братя и сестри са ме скъсвали от подигравки заради това.

— Знаеш ли какво — рече Итън. — Какво ще кажеш някой от следващите дни са ни направим Треки маратон? Имам всичките сезони на дивиди.

— Дадено — отвърна Ема и облегна главата си на рамото му.

Итън наведе глава и я погледна. Лицето му леко се изчерви.

— А дали това Треки има някакъв шанс да те заведе на Жътварския бал?

— Мисля, че може да се уреди — отвърна престорено свенливо Ема. В съзнанието й проблесна поредното заглавие: „Сираче е поканено на Жътварския бал: Чудо!“ Откакто се помнеше, тя превръщаше почти всичко, което й се случваше, в новинарски заглавия, а това направо си плачеше за първа страница.

От известно време навсякъде се появяваха плакати за училищния Жътварски бал, които рекламираха групата, поканена за празненството, шествието на украсени платформи и, разбира се, конкурса за Кралица и Крал на Жътварския бал. Този бал беше като излязъл от някой филм, нещо, на което Ема никога не бе очаквала, че ще присъства. В главата й танцуваха образи на Итън, облечен в тъмен костюм, който я е прегърнал през кръста, докато те двамата танцуват бавен танц. Представи си роклята, която щеше да избере от гардероба на Сътън, онази шифонената, която щеше да стои страхотно на бледата й кожа и кестенявата коса. Щеше да се чувства като принцеса.