Читать «Опасни тайни» онлайн - страница 2

От близначката ми зависеше да хване убиеца и аз не можех да направя нищо, за да й помогна. И без това не можех да общувам с нея. Ема беше отхвърлила подозренията към най-близките ми приятелки Шарлът Чембърлейн, Мадлин Вега и Габи и Лили Фиорело — всички те имаха алибита за нощта на моята смърт. Но алибито, на което беше разчитала, за да оневини и малката ми сестра Лоръл, внезапно се беше оказало далеч не толкова неоспоримо.

И сега аз гледах как семейството ми беше насядало в креслата на местния кънтри клуб, засенчило очи от безмилостното тусонско слънце. Ема седеше до Лоръл, забила нос в едно списание, но аз знаех, че също като мен и тя изучава внимателно сестра ми.

Лоръл прегледа менюто с напитки през големите си слънчеви очила „Гучи“, после разтърка малко слънцезащитен крем по рамене си толкова спокойно, сякаш нищо не я притесняваше. Никога повече нямаше да почувствам топлината на слънцето върху кожата си и може би вината за това беше нейна. Все пак тя имаше мотив. И двете тайно си падахме по едно и също момче, но накрая аз бях спечелила Теър.

Майка ми извади своя блекбъри от плажната си чанта „Кейт Спейд“.

— Тед, няма да повярваш колко потвърждения получавам за събота — промърмори тя, гледайки екрана. — По всичко личи, че ще навършиш петдесет и пет с гръм и трясък.

— Аха — отвърна разсеяно татко. Нямаше как да съм сигурна дали изобщо я е чул. Той беше твърде зает да гледа към едно високо, мускулесто момче, което седеше край басейна и прокарваше ръка през тъмната си коса.

Като говорим за вълка… самият Теър Вега.

Когато Ема погледна към Теър, сърцето ми се разтуптя. Лоръл също се обърна натам. Колкото и да се опитваше да изглежда незаинтересована, сестра ми не можа да скрие проблясъка на надежда, който премина през лицето й. Няма да ти излезе късметът, помислих си гневно аз. Можеше и да съм мъртва, но Теър беше мой — и само мой. Докато бях жива, двамата имахме тайна връзка, за която успях да си спомня едва преди няколко дни. Известно време нещата изглеждаха така, сякаш Теър ме е убил — в нощта на смъртта ми двамата се бяхме срещнали тайно. Но, слава богу, Ема го беше оневинила — някой го беше блъснал с моето волво, докато може би се беше целил в мен. Лоръл го беше откарала бързо в болницата, където беше останал през цялата нощ. С облекчение разбрах, че не го е направил той… докато не осъзнах, че точно в този момент извършителят може би седи до Ема. Това, че Лоръл е закарала Теър в болницата не означаваше, че беше останала цялата нощ с него. Може би се беше върнала, за да ми каже какво мисли за мен… или да ме довърши веднъж завинаги.

Гледахме как Теър се изкачва по стълбичките към трамплина за скачане. Той застана на ръба и го тества с няколко подскока. Мускулите на корема му стегнаха, докато се засилваше. После вдигна загорелите си ръце над главата и скочи във водата, прорязвайки неподвижната й повърхност с перфектната си фигура. След това преплува басейна под вода, изпускайки малки мехурчета на повърхността. Докато го гледах как пори водата, аз почти усетих пърхането в несъществуващия ми стомах. Теър Вега продължаваше да ме кара да се чувствам жива и ми трябваше време, за да осъзная, че не съм.