Читать «Лицето» онлайн - страница 66

В момента вървеше едно старо парче на „Пърл Джем“. В този аранжимент песента се изпълняваше от оркестър с голяма струнна секция. Инструменталната версия беше също толкова затъпяваща, както и оригиналът, макар и по-приятна.

Когато Корки приключи с писането на злобни расистки обиди в кабинката, пусна водата в тоалетната и си изми ръцете на една от мивките, той беше сам в помещението. Никой не го видя.

Той беше горд, че използва всяка възможност да служи на хаоса, независимо от това колко минимална може да е вредата, която нанася на социалния ред.

Нито една от мивките в тоалетната нямаше запушалка. Той накъса голямо количество хартиени кърпи за ръце, намокри ги, смачка ги на топки и запуши с тях три от шестте мивки.

Напоследък повечето от обществените тоалетни имаха кранове, които след натискане пускат няколко струйки вода и после автоматично спират. Тукашните кранове обаче бяха от стария тип, които се въртяха за пускане и спиране.

Той пусна водата да тече с всичка сила в трите запушени мивки.

В средата на пода имаше канал, който би могъл да осуети плана му. Той премести голямата кофа за боклук, наполовина пълна с използвани хартиени кърпи, и запуши канала с нея.

Взе торбата с покупките си — нови чорапи, спално бельо и кожен портфейл, купени в универсален магазин, както и прекрасен комплект прибори за хранене от магазин за домашни потреби, който обслужваше редовните зрители на телевизионния канал, посветен на въпросите, свързани с храненето — и се загледа в мивките, които се пълнеха бързо с вода.

В стената, на десет сантиметра над пода, имаше голям отдушник. Ако водата се вдигнеше дотам, прелееше в отоплителната система и тръгнеше по стените, малката беля можеше да се превърне в разорително бедствие. Няколко офиса в центъра и служителите им щяха да пострадат.

Едно, две, три, мивките преляха. Водата потече по пода.

Под шума от течащата вода, леко гарнирана с „Пърл Джем“, Корки Лапута напусна тоалетната с усмивка на уста.

Коридорът пред мъжката и дамската тоалетна беше празен и той сложи торбата с покупките на земята.

От един от джобовете на спортното си сако той извади ролка изолирбанд. Винаги беше подготвен за приключения.

С помощта на лепенката той затвори тесния процеп между вратата и прага. От двете страни на касата вратата прилягаше достатъчно плътно, за да удържи напиращата вода, така че нямаше нужда от лепенка.

После Корки извади от портфейла си стикер с размери 7,5 на 15 см, разгъна го, махна предпазната хартия от едната страна и го залепи на вратата.

Върху бял фон с червени букви беше написано ПОВРЕДА.

Стикерът би събудил подозрение у всеки член на охраната, но купувачите щяха да си тръгнат, без да проверят, и да потърсят друга тоалетна.

Корки бе приключил работата си тук. Окончателният размер на щетите от наводнението вече беше в ръцете на съдбата.

В тоалетните и пред тях не бе разрешено да се слагат наблюдателни камери. До този момент той не беше записан на видеолента в близост до престъплението.