Читать «Лицето» онлайн - страница 68

Ако беше възможно да разнася чума, без да рискува собствения си живот, Корки би я предавал с ентусиазъм на всеки срещнат чрез кихане, кашляне, допир и целувки. Ако в даден момент не можеше да направи нищо повече от това да наводни обществена тоалетна, той нямаше да се поколебае да увеличи хаоса по този начин и да чака нови възможности да нанесе по-едри щети.

Той стигна до беемвето си в гаража и съблече спортното си сако. Преди да седне зад волана, той отново облече жълтата мушама и сложи шапката за дъжд на предната седалка до шофьора, за да може да я вземе лесно.

Освен че беше прекрасна защита дори срещу най-проливния дъжд, мушамата беше идеалното облекло за извършване на убийство. Кръвта можеше лесно да се измие от лъскавата винилова повърхност, без да остави никакви петна.

Според Библията „всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да убиваш и време да лекуваш“.

Понеже не беше лечител, Корки вярваше, че има време да убиваш и време да не убиваш. Времето да убиваш беше дошло.

Списъкът на набелязаните му жертви съдържаше повече от едно име и Рейнърд не беше на първо място. За анархизма понякога трябваше да се полагат много усилия.

Глава 18

Разтревожен и едва дишащ в суфакаториума, Фрик, който без съмнение беше посинял повече от всякога, се избута от центъра на помещението и седна, подпрял гърба си на стоманената стена.

Струваше му се, че инхалаторната помпа в дясната му ръка тежи малко повече от джип „Мерцедес 500“ клас М.

Ако това се случеше на баща му, той щеше да е заобиколен от достатъчно голям антураж да му помогне да вдигне тази идиотщина. Още един недостатък да бъдеш самотен многознайко.

Поради недостига на кислород мислите му се разбъркаха. За момент той повярва, че дясната му ръка е прикована към пода под тежестта на пушка, че той иска да вдигне пушка и да я сложи в устата си.

Фрик за малко не хвърли помпата от ужас. После, в момент на прояснение, той я позна и я стисна още по-здраво.

Не можеше да диша, не можеше да мисли, можеше само да свирка и да кашля и изглеждаше, че развива един от онези редки пристъпи, които бяха толкова тежки, че изискваха лечение в болница. Лекарите там го бодяха и мушкаха, огъваха и извиваха, като през цялото време си бърбореха за любимите си филми с Манхайм. Сцената със слоновете! Скокът между два летящи самолета без парашут! Потъващият кораб! Извънземната змия цар! Странните маймуни! Сестрите изпадаха в екстаз пред него и му обясняваха какъв невероятен късмет има и колко е вълнуващо да имаш баща, който е звезда, герой, мъжествен красавец, гений.