Читать «Лицето» онлайн - страница 65

Беше по-лесно да поеме въздух, отколкото да го изпусне. Но за да поеме свеж въздух, трябваше първо да изпусне застоялия.

Той сви рамене, наведе се напред и се опита да изцеди задържания въздух, напрягайки мускулите на гърдите и врата си. Не се получи.

Това беше тежък пристъп.

Той грабна инхалатора, закачен на колана му.

Фрик си спомняше три случая, в които недостигът на въздух бе толкова сериозен, че кожата му беше посиняла и трябваше да му се окаже спешна медицинска помощ. Гледката на посинелия Фрик бе изплашила всички.

Освободен от колана, инхалаторът се изплъзна от пръстите му и падна на пода, тракайки по стоманените пластини.

Докато гърдите му свиреха, той се наведе да го вдигне, зави му се свят и падна на колене.

Толкова трудно си поемаше въздух, сякаш гърлото му беше стиснато от ръцете на убиец.

Разтревожен, но все още не отчаян, той запълзя напред, като опипваше пода с ръце в търсене на помпата. Успя да я хване, но тя се изплъзна между изпотените му пръсти и изтрополя надалече по пода.

Пред очите на момчето всичко заплува, замъгли се и почерня.

Никой не го беше снимал по време на пристъп. Беше му любопитно как изглежда, когато придобие цвета на лавандулата и стане мастиленосин.

Дихателните му пътища се стегнаха още повече. Свиренето в гърдите му изтъня. Вече издаваше звуци, сякаш беше глътнал свирка и тя бе заседнала в гърлото му.

Когато отново се добра до помпата, той я стисна здраво и се изтъркаля по гръб. Лоша идея. Така изобщо не можеше да диша. Нито пък в тази поза можеше да впръска лекарството от помпата.

Над главата му куките лъщяха ли, лъщяха.

Не беше подходящо място за остър астматичен пристъп. Не му стигаше въздух да извика. А и никой не би го чул. Палацо Роспо бе строен солидно — звукът не можеше да мине през стените.

Обзе го отчаяние.

Глава 17

Корки Лапута пишеше с флумастер злобни расистки епитети по стените на мъжката тоалетна в търговския център.

Той самият не беше расист. Не изпитваше злоба към никоя определена група, но се отнасяше с презрение към цялото човечество. А и не познаваше никого, който да изпитва расистки чувства.

Обаче доста хора вярваха, че прикритите расисти са навсякъде. Тази вяра им беше нужна, за да придаде цел и значение на живота им и за да има кого да мразят.

За една значителна част от човечеството наличието на обект на омраза беше също толкова необходимо както хляба и въздуха.

Някои хора имаха нужда да се ядосват за нещо, каквото и да е то. Корки с удоволствие пишеше тези послания, които щяха да разпалят тлеещия гняв у някои от посетителите в тоалетната и да подсилят с още жлъч злобата им.

Докато работеше, Корки си тананикаше заедно с музиката, идеща от озвучителната система.

На 21 декември подборът не включваше коледни песни. Най-вероятно управата на търговския център се тревожеше да не би „Чуйте как ангелите вестители пеят“ или дори джазираната версия на „Звънете, звънчета“ да обиди дълбоко онези купувачи, които не изповядваха християнската вяра, или да отчужди някои особено чувствителни атеисти с пари за харчене.