Читать «Лицето» онлайн - страница 62

В интерес на истината повечето от гостите, посещаващи имението, изобщо не се интересуваха как се нарича то или какво означава грандиозното му име. Те се вълнуваха от по-важни неща, като касовите приходи в края на седмицата, телевизионните рейтинги, последните рокади в ръководствата на студиата и мрежите, кого да прецакат в новата сделка, която се подготвяше, с колко да го прецакат, как да го омаят, че да не разбере, че го прецакват, как да намерят нов източник на кокаин и дали кариерата им би била още по-блестяща, ако бяха започнали да си правят пластични операции на лицата от осемнайсетгодишна възраст.

Сред малкото, които се бяха замисляли над името на имението, се ширеха противоречиви теории.

Някои смятаха, че къщата носи името на известен италиански държавник или философ, или архитект. Броят на кинодейците, които знаеха каквото и да било за държавници, философи и архитекти, беше почти толкова малък, както и на тези, които биха могли да изнесат лекция за структурата на материята на вътрешноатомно ниво. Следователно тази теория се възприемаше лесно и никой не се опитваше да я обори.

Други бяха сигурни, че Роспо е било или моминското име на любимата майка на първия собственик, или името на шейната, на която е обичал да се пързаля като дете, когато за последен път в живота си е бил истински щастлив.

Трети пък смятаха, че името иде от тайната любов на първия собственик — млада актриса, наречена Вийра Джийн Роспо.

Вийра Джийн Роспо наистина бе съществувала през трийсетте години на двайсети век, макар че истинското й име бе Хилда Мей Глоркал.

Продуцентът, агентът или който й беше дал името Роспо, трябва тайно да е презирал бедната Хилда. „Роспо“ на италиански означаваше „крастава жаба“.

Изглежда, само Фрик знаеше, че Палацо Роспо беше най-деликатният начин на италиански да се нарече къща с името „Домът на господин Жабок“.

Фрик беше проучил въпроса. Той обичаше да знае всичко.

Явно филмовото светило, което бе построило къщата преди повече от шейсет години, беше имал чувство за хумор и беше чел Вятърът във върбите. В тази книга един от героите, на име господин Жабок, живееше в голяма къща, наречена „Домът на господин Жабок“.

Никой от съвременните участници в киноиндустрията вече не четеше книги.

И съдейки по опита на Фрик, никой от киноиндустрията вече нямаше чувство за хумор.

Той се изкачи по стълбите толкова бързо, че се задъха, когато стигна до северния коридор на третия етаж. Това не беше хубаво. Трябваше да спре и да си почине.

Вместо това обаче той продължи да върви бързо към източния коридор, където се намираше неговият апартамент. Антиките, покрай които момчето минаваше на третия етаж, бяха фантастична гледка, макар да нямаха същата музейна стойност, както антиките на долните два етажа.

Обзавеждането в стаите на Фрик беше сменено предишната година. Вътрешният дизайнер на Татко призрак беше развел момчето по магазините. За обновяването на мебелите в неговата част на къщата баща му му беше отпуснал трийсет и пет хиляди долара.