Читать «Лицето» онлайн - страница 36

— Десет хиляди долара.

Итън се бе колебал дали да повдигне въпроса за Ролф Рейнърд. Сега му стана ясно, че не би могъл да направи по-голямо добро на Хазарт от това да го отвлече от самоубийствената му мисия да обвини градски съветник в убийство.

— Виж това. — Итън отвори един среден по размер плик, извади съдържанието му и го подаде през масата.

Докато Хазарт го разглеждаше, Итън му разказа за петте черни кутии, доставени по куриер, и шестата, хвърлена през портата.

— Щом са пратени по куриер, значи знаеш кой е подателят.

— Не. Обратните адреси бяха фалшиви. Кутиите са били оставени в различни куриерски пунктове. Подателят е платил в брой.

— Какво количество поща получава Чанинг на седмица?

— Навярно към пет хиляди парчета. Но почти всичко се изпраща до студиото, където се знае, че той има офис. Има рекламна фирма, която ги преглежда и им отговаря. Домашният му адрес не е тайна, но не е и много известен.

В плика се намираха шест отпечатани компютърни снимки, които Итън бе направил в кабинета си с дигитален фотоапарат с висока резолюция. На първата се виждаше малко бурканче върху бяла покривка. До него лежеше капачката му. Върху покривката бяха наредени предметите, извадени от бурканчето — двайсет и две буболечки с оранжеви черупки на черни точки.

— Калинки? — попита Хазарт.

— Ентомологичното им име е Hippodamia convergens от семейство Coccinellidae. Надали има някакво значение, но го проверих.

Изразът на лицето на Хазарт беше достатъчно красноречив, но той не се сдържа да не възкликне:

— Ама че загадка!

— Този тип си мисли, че аз съм Батман, а той е Гатанката.

— Защо калинките са двайсет и две? Има ли някакво скрито значение в броя им?

— Не знам.

— Живи ли бяха, когато ги получи? — продължи с въпросите Хазарт.

— До една мъртви. Нямам представа дали са били живи при изпращането, но изглеждаше, че е минало известно време, откакто са умрели. Черупките не бяха мръднали, но по-деликатните части на насекомите бяха изсъхнали и се ронеха.

На втората снимка колекция от други, спираловидно оформени, светлокафяви черупки стърчаха под най-различни ъгли върху купчина от сива слуз, изпразнена от черна кутия върху восъчна хартия.

— Десет мъртви охлюва — поясни Итън. — Всъщност два бяха живи, но много изнемощели, когато отворих кутията.

— Този аромат няма да бъде избран за бутилиране от Шанел.

Хазарт замълча, за да пъхне в устата си хапка от морската яхния.

Третата снимка беше на малко бурканче от прозрачно стъкло с капачка на винт. Етикетът му беше махнат, но от капачката се виждаше, че някога е съдържало царска туршия.

Тъй като на снимката не можеше да се разбере какво е мътното му съдържание, Итън поясни:

— Беше пълно с формалдехид, в който плуваха десет парчета от прозрачна тъкан, леко оцветена в розово. Имаха тръбовидна форма. Трудно е да се опишат. Приличаха на миниатюрни екзотични медузи.

— Даде ли ги за изследване в лабораторията?

— Да. И когато отидох за резултата, ме изгледаха странно. Парчетата в бурканчето са били от препуциум.

Челюстта на Хазарт замръзна насред дъвченето, сякаш морската яхния се беше втвърдила като материал за вземане на мерки за зъбна протеза.