Читать «Лицето» онлайн - страница 34

Сервитьорката донесе студения чай и оранжините и чак тогава Итън продължи:

— Той е самовглъбен, но не по начина, типичен за кинозвездите, не така, че да изглежда себичен. Изглежда, че парите го блазнят, но ми се струва, че не го интересува какво другите мислят за него, нито пък славата. Действително е самовглъбен, напълно, но… все едно е изпаднал в състояние на медитация според учението на дзенбудизма.

— На дзенбудизма?

— Точно така. Сякаш смисълът на живота му е във връзката му с природата, с Космоса, но не и с други хора. Той винаги изглежда като изпаднал в полумедитативно състояние, частично отнесен подобно на някой псевдойога, който се прави, че не е от този свят, само че при него това е искрено. Ако той се вглъбява постоянно във Вселената, това му дава сигурност, че и тя се вглъбява в него, че очарованието им е взаимно.

Хазарт приключи с последното кюфте и рече:

— Спенсър Трейси, Кларк Гейбъл, Джими Стюарт, Богарт и те ли са витаели в облаците, без никой да ги разбере, или в онези дни кинозвездите са били истински мъже, стъпили здраво на земята?

— И днес има истински хора в тези среди. Познавам Джоди Фостър и Сандра Бълок. Те ми се виждат истински.

— И знаят как да побеждават — добави Хазарт.

Наложи се две сервитьорки да донесат храната.

Хазарт се усмихваше и кимаше при поставянето на всяко блюдо пред него.

— Браво, браво. Много добре. Чудесно. Отлично.

Споменът за куршума в корема му разваляше апетита на Итън. Той чоплеше в чинията си със сьомга по марокански с кускус и отлагаше повдигането на въпроса за Ролф Рейнърд.

— Каза, че си стъпил с един крак на шията на някакъв мръсник. Какъв е случаят?

— Двайсет и две годишна хубава блондинка удушена и хвърлена в басейна на пречиствателна станция. Наричаме случая Блондинката в басейна.

Всички полицаи, които работят в отдела за убийства, се променят завинаги покрай службата си. Жертвите ги преследват също така тихо и безотказно, както спирохетите пръскат отрова в кръвта.

Хуморът е най-добрата и често единствената защита срещу ужаса. Още при започване на разследването всяко убийство получава смешен прякор, който после се използва при вътрешните разговори в отдела.

Началството никога няма да попита „Как върви случаят с убийството на Ермитруд Потълсби?“. Въпросът винаги ще е „Има ли нещо ново с Блондинката в басейна?“.

Когато Итън и Хазарт разследваха зверските убийства на две лесбийки от близкоизточен произход, случаят бе получил прозвището Двете лес от Фес. Друга млада жена бе завързана върху маса и бе умряла от задушаване, защото в гърлото й бяха натъпкани кълба от метална вълна и гъби, напоени с препарат за миене на съдове. Нейният случай беше наречен Хигиенистката.

За външните хора тези прозвища навярно биха прозвучали като обида. Те не съзнаваха, че на детективите често им се присънваха мъртвите, за които търсеха възмездие чрез закона, или че детективите могат понякога да се привържат така към жертвата, че да изживяват смъртта й като лична загуба. В комичните прозвища не се влагаше нито капка неуважение и понякога те дори изразяваха някаква странна и тъжна обич.