Читать «Лицето» онлайн - страница 37

— Десет парчета от препуциум от големи мъже, не от бебета — подчерта Итън.

Хазарт задъвка отново, но механично, без предишната наслада и преглътна мъчително.

— Ох, майчице! Колко са големите мъже, които се подлагат на обрязване?

— Няма да ги видиш да чакат на опашка — съгласи се Итън.

Глава 9

Корки Лапута се чувстваше отлично под дъжда.

Беше облечен в дълга лъскава жълта мушама и жълта шапка за дъжд с клепнала периферия. Жълтееше се като глухарче.

Мушамата имаше много вътрешни джобове, които бяха дълбоки и непромокаеми.

Във високите черни гумени ботуши два чифта чорапи държаха краката му приятно затоплени.

Той копнееше за гръмотевица.

Той жадуваше за светкавица.

Бурите в Калифорния обикновено минаваха без мълнии и тътен и бяха прекалено тихи за вкуса му.

Вятърът обаче му харесваше. Съскайки и подсвирквайки, той се стараеше да разруши реда, караше дъжда да жили и обещаваше хаос.

Фикусовите и боровите дървета трепереха и се разтрисаха. Клоните на палмите чукаха и тракаха.

Откъснатите листа се въртяха и образуваха страховити зелени привидения, краткотрайни демони, които се разпадаха в канавките.

Постепенно те щяха да запушат решетките на отводнителната система и да причинят наводнения по улиците, които да доведат до заседнали коли, забавени линейки и множество други дребни, но неприятни беди.

Тук, посред бурния дъждовен ден, Корки вървеше през един очарователен жилищен квартал на Студио Сити и сееше безпорядък.

Той не живееше тук. И никога не би живял.

Това беше квартал на трудещи се, в най-добрия случай — на средно ръководно ниво. Такова място не предлага много възможности за стимулиране на интелекта.

Той бе пристигнал с кола, за да се разходи тук.

Макар да бе облечен в защитно яркожълто и да лъщеше като канарче, той преминаваше по улиците в пълна анонимност, привличайки не повече внимание от призрак, изтъкан от тънка ивица ектоплазмена мъгла.

Не бе срещнал нито един пешеходец. По тихите улици много рядко минаваха коли.

Времето караше повечето хора да си стоят на топло вкъщи.

Разкошното ужасно време беше добрият съучастник на Корки.

По това време на деня, естествено, повечето от тукашните жители бяха на работа. Блъскаха, блъскаха без никаква цел.

Бе започнала ваканция и децата не ходеха на училище. Днес бе понеделник. В петък идваше Коледа. Слагайте празничната украса.

Някои от малките деца щяха да бъдат гледани от по-големите си братя и сестри. По-малко на брой щяха да бъдат закриляни от неработещите си майки.

Други бяха сами вкъщи.

В този случай обаче Корки не се канеше да използва деца като средство за самоизява. Не бойте се, не ги грозеше никаква опасност от жълтия призрак, минаващ сред тях.

А и Корки беше четирийсет и две годишен. В наше време децата са добре обучени да не отварят на непознати мъже.

Желаният безпорядък и чудесният упадък бяха проникнали дълбоко в света през последните години. И потенциалните жертви от всички възрасти бяха станали предпазливи.