Читать «Лицето» онлайн - страница 281

На всяка от четирите перки върху опашката на дирижабъла имаше рул, управляван от контролното табло.

Тротър можеше да се спусне надолу, като изпусне част от хелия в съда. Ако искаше да се вдигне нагоре, можеше или да добави хелий в балона над него, или още по-бързо, като източи вода от резервоарите за баласт от двете страни на гондолата.

С грациозни, почти величествени движения дирижабълът пое курс към сградата за домакина по поддръжката на двора и пристигна над нея също така безшумно, както звездите преминават през небето от здрач до зори. С грацията на съвършено изпълнени балетни стъпки, с деликатността, необходима за постройката на кула от карти за игра, Джак Тротър спусна дирижабъла и го нагласи в желаната позиция.

Според ръчния часовник, предпочитан от анархистите — надеждния „Ролекс“ — времетраенето на пътешествието бе три минути и двайсет секунди.

8,33. Всички телефонни линии в имението на Манхайм, включително и мобилните, бяха изключени преди три минути.

Глава 86

Фрик е роден… в сряда.

В бялата стая зад синята врата Итън седеше като омагьосан от гласа на мъртвата си жена.

Фрик е роден… в сряда.

Това беше изящна музика за неговите уши, неподправена и вълнуваща.

Въздействието на един любим химн върху религиозното сърце или на национален химн върху възторжен патриот не би предизвикало и частица от силните чувства, които този глас изтръгна от Итън.

— Хана? — прошепна той, макар че не можеше да се очаква отговор от един запис. — Хана?

Сълзите, които замъгляваха погледа му, бяха най-вече сълзи на радост, предизвикани не от това, че тя му бе липсвала така страшно през тези пет години, а от факта, че това странно съобщение, поднесено с нейния глас, означаваше, че Хана продължаваше да съществува някъде, че омразният рак бе спечелил битката, но не и войната. Неговата загуба не бе станала по-малко смазваща отпреди, но сега беше ясно, че не бе завинаги.

Тя бе повторила същите пет думи два пъти. Той прослуша разговор 56 три пъти, преди да успее да прехвърли вниманието си от чудотворния звук на гласа й към съдържанието на съобщението.

Фрик е роден… в сряда.

Макар че Хана явно смяташе тази информация за важна, Итън не можеше да разбере каква връзка имаше денят на раждането на Фрик със сегашната ситуация.

Избра разговор 55 от записаните. Както и преди, той предпочете опцията за прослушване пред отпечатването на текста.

Беше пак Хана. Този път тя повтаряше само една дума, двайсет-трийсет пъти. Името му. Итън… Итън… Итън…

Болезненият копнеж в гласа й бе същият като в сърцето на Итън. Докато го слушаше, той едва удържаше малкото самообладание, което все още му беше останало.

По телефона, по говорителя в асансьора и вероятно с други някакви средства тя се бе мъчила да се свърже с него, но без резултат. Едва зад тази боядисана в цвета на макароните „Ронцони“ врата, в тази нелепа бяла стая, с помощта на сложната апаратура в нея, тя бе успяла да пробие.

Пътищата господни наистина са неведоми, когато минават през такива странни личности като Мин дю Лак.