Читать «Ужас» онлайн - страница 516

Точно зъбите създаваха най-ужасно впечатление. Предните, които не бяха опадали от скорбута, бяха жълти, много широки и невероятно дълги — поне три инча, — сякаш бяха продължили да растат, както зъбите на зайците или плъховете растат, докато не се изтъркат от гризането на нещо твърдо или не се изкривят и не се забият в гърлото на животното.

Зъбите на мъртвеца бяха наистина невероятни, но Крозиър ги гледаше под ясната, сивкава сумрачна светлина, която проникваше през илюминаторите на някогашната му каюта. Това, осъзна той, не е първото невероятно нещо, което бе видял или преживял през последните няколко години. Подозираше, че няма и да е последното.

Да вървим — даде знак той на Безмълвната. Не искаше да разменят мисли тук, където всичко ги слушаше.

* * *

Наложи му се да използва пожарната брадва, за да си проправи път през заключения и закован главен люк. Без да си задава въпроса кой и защо е запечатал люка — и дали трупът в каютата му е бил все още жив човек, когато люкът е бил запечатан над него, — той захвърли брадвата настрани, изкатери се на горната палуба и помогна на Безмълвната да се качи по трапа.

Гарван се размърда неспокойно, пробуждайки се, но Безмълвната го залюля в прегръдките си и той започна отново тихо да похърква.

Чакай тук — каза й той с жестове и отново се спусна долу.

Първо изнесе на палубата тежкия теодолит и няколко свои стари справочници, бързо сне показанията от уреда и надраска координатите си в полето на пропития със сол дневник. След това отнесе отново теодолита и книгите долу и ги захвърли там, осъзнавайки, че изчисляването на корабните координати е може би най-безполезната и безсмислена постъпка от всички, които беше извършил през дългия си живот, съставен от безполезни и безсмислени постъпки. Но също така знаеше, че е трябвало да го направи.

Както знаеше, че трябва да направи и това, което последва.

В тъмния оръдеен склад на третата палуба той отвори едно след друго три бурета с барут — съдържанието на първото изсипа на третата палуба и надолу по трапа, който водеше към трюма (където нямаше намерение да слиза), съдържанието на второто разсипа по жилищната палуба (най-вече през отворената врата на собствената си каюта), а съдържанието на третото разсипа на черни ивици по горната палуба, където го чакаше Безмълвната с децата. Асияюк и останалите бяха заобиколили кораба и сега го наблюдаваха от трийсетина ярда. Кучетата продължаваха да вият и да се опитват да избягат оттук, но Асияюк и един от ловците ги бяха завързали за забити в леда колчета.

На Крозиър му се искаше да остане под открито небе, въпреки че следобедната светлина помръкваше, но се насили още веднъж да се спусне на третата палуба.

Понесъл последното останало буре с масло за лампи, той го разплиска по трите палуби, като внимателно обля вратата и преградите на собствената си каюта. Поколеба се за миг само веднъж, на входа на каюткомпанията, гледайки към рафтовете със стотици книги.