Читать «Синдер» онлайн - страница 163

— Не, госпожице Лин, от вас очаквам само да избягате от този затвор и да дойдете при мен в Африка.

Тя го погледна със зинала уста, докато думите постепенно проникнаха в ума й.

Да избяга от затвора.

Да отиде в Африка.

От неговите уста звучеше почти като детска игра.

Докторът сигурно беше видял някаква промяна на лицето й, защото отново я потупа по ръката и се изправи с пъшкане. Старите му кокали все повече остаряваха.

— Вярвам във вас — рече той и почука тихо на вратата. — И все едно дали го знае в този миг или не, Каи също вярва във вас.

Вратата на килията се отвори. Доктор Ърланд надигна шапката си за довиждане и тръгна.

Синдер изчака, докато стъпките се изгубят по коридора, а после трепереща падна на колене и запуши ушите си с ръце. Мозъкът й сваляше информацията толкова бързо, че тя не успяваше да я сортира: стари статии за изчезването на принцесата, интервюта с теоретици на конспирацията, снимки от опожарените останки на детската стая, в която бяха открили следи от изгорялата й плът. Дати. Статистика. Текстът от коронацията на Левана, когато се възкачва на трона като първи наследник на короната.

Рожденият ден на принцеса Селена. 21 декември 109г. д.е. Беше почти с цял месец по-малка, а дори не знаеше. Малък, незначителен факт. И все пак за миг той устави у нея ясното усещане, че вече не знае коя е, нито коя трябва да бъде.

И тогава се появи жребият на киборгите. Имената на всички избрани се завъртяха пред очите й, заедно със снимките, идентификационните номера, рождените дати, датите на смъртта им. Обявена почетно заради жертвата им за доброто на Републиката.

Тя чу тиктакане в главата си.

Синдер дишаше на пресекулки, докато информацията заливаше мозъка й. Паника свиваше стомаха й. В устата й се надигна горчилка и я изгори, когато я преглътна обратно.

Кралица Левана ще дойде за нея и тя ще бъде екзекутирана. Такава беше съдбата й. Тя се беше примирила с нея. Беше се подготвила за нея. Но не беше готова да бъде наследник. Нито кралица, нито спасител, нито герой.

Толкова лесно щеше да бъде да се остави по течението. Толкова трудно щеше да бъде да се бори.

И сред цялата объркана информация, която бръмчеше в главата й, мислите й се върнаха пак към тишината на онзи миг, застинат във времето.

Безгрижната усмивка на Каи на пазара.

Синдер се сви на топка и прекъсна нет линка.

Шумът спря. Снимките и филмите изчезнаха в мрак.

Ако тя не опита да спре Левана, тогава какво ще се случи с Каи?

И въпреки че опита да блокира въпроса, той продължи да я трови като ехо в мислите й.

Може би доктор Ърланд имаше право. Може би трябваше да избяга. Може би трябваше да опита.

Тя напипа протезите в скута си и ги гушна в ръце. Вдигна глава и погледна към прозорчето във вратата на килията. Пазачът така и не го беше затворил.

Леко парене протече по гръбнака й. Ново, необикновено електричество струеше под кожата й и й казваше, че вече не е само киборг. Сега беше лунитянка. Можеше да накара хората да виждат неща, които не са пред очите им. Да усещат неща, които не бива да усещат. Да извършват неща, които не са искали да извършат.