Читать «Огнена» онлайн - страница 177

Той примигна, взря се в лицето й и прошепна в съзнанието й: „Лесно е да се умре. Остави ме да умра.“

В мига на сблъсъка между двете армии тя усети как нещо експлодира и в собственото й същество. Толкова много страх и болка, толкова много помръкващи съзнания.

Не, Наш, няма да ти позволя. Не умирай, братко. Дръж се. Дръж се за мен, братко.

Четвърта част

Делс

Трийсет и втора глава

От пролетното топене на снеговете реката придойде така неудържимо, че накрая един от мостовете се откъсна с оглушително скърцане и стенание и рухна в морето. Хана твърдеше, че го видяла с очите си от покрива на двореца. Тес гледала заедно с нея. Според Тес реката като нищо щяла да помете от скалите двореца, града и цялото кралство и на света най-сетне щял да се възцари мир.

— Мир на света — повтори Бриган замислено, когато Файър му описа картината. — Сигурно има право. Това би донесло мир на света, но надали ще се случи, така че вероятно ще ни се наложи да продължаваме да грешим и да създаваме бъркотия.

— О, добре казано — рече Файър. — Ще трябва да предадем думите ти на губернатора, за да ги използва в речта си при откриването на новия мост.

Той кротко се усмихна на закачката й. Стояха един до друг на покрива на двореца, а пълната луна и звездното небе озаряваха гората, скалите и водата край града.

— Май съм поуплашен от новото начало, което уж сме поставили — призна той. — Всички в двореца са толкова бодри, ведри и самоуверени, а само преди броени седмици се изтребвахме взаимно. Хиляди войници никога повече няма да видят този свят.

Файър се замисли за грабливото чудовище, което я беше изненадало сутринта, беше връхлетяло върху нея и охраната й, докато тренираше Смол на пътя, и се бе приближило толкова светкавично и близо, че Смол изпадна в паника, започна да хвърля къчове към нападателя и едва не събори ездачката си. Муса страшно се ядоса на себе си, ядоса се дори на Файър или поне на шала върху главата и, защото се беше разхлабил, част от косата й се виждаше и бе станала причина за нападението.

— Вярно, предстои много повече от строителството на нов мост и възстановяването на опожарените части на двореца. Но аз съм убедена, че най-лошото вече е зад гърба ни, Бриган — каза Файър.

— Наш беше седнал и се бръснеше, когато отидох да го видя в лечебницата днес — смени темата Бриган. — Мила също беше там и се смееше на грешките му.

Файър протегна ръка към грапавата челюст на Бриган, едно от местата, които най-много обичаше да докосва. Сетне двамата се доближиха и за няколко минути забравиха за страдащото кралство, а охраната на Файър се постара още по-дискретно да се слее с фона.