Читать «Жената жерав» онлайн - страница 73

И с всеки следващ сън утайката се трупаше.

Първото, което Джордж купи с парите от продадената плочка, беше един грамаден свръхмодерен принтер за ателието.

— А увеличение на моята заплата не се ли предвижда? — попита Мехмет, скръстил намусено ръце.

— Предвижда се — отвърна Джордж, докато надзираваше доставчиците на фирмата, които нагласяха принтера на място.

— С колко?

— С по лира на час.

— Само толкова?

Джордж обърна глава към момчето.

— Лира и половина?

Мехмет придоби такъв вид, сякаш се канеше да продължи да протестира, но после по лицето му се разля невярваща усмивка.

— Как изобщо си доживял до тия години, Джордж? Как светът не те е изял жив досега?

— Справям се — отвърна Джордж и очите му се върнаха върху принтера.

Той не блестеше; частите му бяха пластмасови, а барабаните му изглеждаха точно като онова, което си бяха в действителност — части от грамадна машина с индустриален капацитет. Но, о, по някакъв начин тази машина все пак блестеше. Блестеше в сърцето на Джордж. Беше по-бърз от стария му принтер, но това си беше чисто техническо съображение. Цветовете му бяха по-живи. Гланцирането, което постигаше, и възможностите му да печата върху най-разнообразни материали бяха неприлично модерни. Програмите му се пренастройваха сами за секунди, по-бързо от секунди, машината направо предугаждаше следващите ти команди и изпълняваше желанието ти още преди да си го въвел.

Що се отнасяше до амбициите на Джордж спрямо ателието, този принтер беше всичко, за което си беше мечтал.

А цената му беше платена от произведението на изкуството, което висеше на стената над него. Произведение, дело преди всичко на Кумико, която обаче беше заявила категорично, че участието на Джордж в създаването му е жизненоважно и по тази причина му беше дала половината пари.

А те си бяха половинката на една наистина солидна сума. После продадоха още една картина — онази със стиснатия юмрук, докоснал обърнатия профил — на жената, която първият купувач беше довел, а в рамките на същата седмица продадоха още две — все на приятели на първите двама купувачи. Макар че бяха очевидно фрашкани с пари и почти плашещо отракани, никой от клиентите не купуваше плочките, за да следва някаква мода — едва ли беше и възможно, плочките се бяха явили на пазара твърде скоро — напротив; всички проявяваха същия отчаян копнеж, който бяха демонстрирали първите двама купувачи. Третият им клиент, изпълнителен директор във финансово-счетоводна къща, който носеше скъпа черна вратовръзка върху скъпа черна риза, скрита под скъп черен блейзър, едва–едва промълви едно нечуто „Да“ при вида на изработените от перца коне на Кумико, които летяха на табун надолу към река от думите на Джордж, и направо пъхна дебела пачка банкноти в ръцете на напълно скандализирания Мехмет.

А после неизвестно кой, най-вероятно някой от купувачите, беше подшушнал за плочките на едно малко, но влиятелно онлайн арт списание, което публикува кратко интервю с Джордж — не и с Кумико, защото тя помоли Джордж да се нагърби да бъде публичното лице на картините им — наречен в материала „потенциална изгряваща звезда“, и вследствие от това до края на същата седмица двамата вече бяха получили не само сериозен брой заявки за закупуване на все още недовършената пета плочка, но и предложения за предварителни разговори с галеристи и директни оферти за представителство от страна на различни търговци на картини.