Читать «Жената жерав» онлайн - страница 43

— Видяхме! Вече разпределихме момичешките прякори помежду си. На кума дадохме „Цицораната“ — направо му лепна.

Историята приключи с това, че Джордж се обади на едно близко студио за печат върху тениски, направи спешна поръчка, която плати на безбожна цена от собствения си джоб и в края на краищата поднови сините тениски за моминското парти, молейки се момичетата да не са си резервирали билети за Рига в последния момент. Междувременно Мехмет симулираше стомашен вирус, за да си тръгне по-рано — номер, който редовно разиграваше всеки петък следобед, а Джордж прекара целия ден в безпомощни вътрешни мъки предвид факта, че Кумико все още не разполагаше с мобилен телефон, който да работи на британска територия, така че нямаше начин нито да й звънне или да й прати есемес, нито да се вманиачава по мисълта кога да й звънне или да й прати есемес, нито да се вманиачава по мисълта дали да й звънне или да й прати есемес, докато най-сетне увисна на ръба на пълния нервен срив, защото в края на краищата разполагаше само с нейното снощно обещание, че ще се видят отново.

И, разбира се, точно в този момент тя влезе в ателието.

— Ето го моето нахалство — каза и сложи куфара си на плота.

Извади отвътре своята плочка с дракона: бели, плътно преплетени нишки и стълбчета от птичи пера върху семплия черен фон.

А до дракона беше поставила хартиения жерав на Джордж.

— Да му се не види — промълви сериозно Мехмет, надникнал над раменете им. — Невероятно е.

Джордж не каза нищо, защото, ако се беше опитал, щеше да се разридае.

— Просто пикник — каза Аманда на следващата сутрин, когато връчи Джей Пи на Джордж: една сладка топка детска плът, ухаеща на бисквити.

— Grand-père! — завика момченцето.

— Не е ли малко хладничко за пикник? — попита Джордж, целуна Джей Пи и го прибра вкъщи. Аманда ги последва, но остана права насред гостната.

Джордж я видя как плъзва поглед върху изобилието от хартии, дрехи и книги, залели стаята и очевидно превърнали я в не най-подходящото място за малко дете. Но това нямаше никакво значение. Джей Пи обожаваше Джордж, а Джордж обожаваше внука си. Човек можеше да ги заключи в затворническа килия и те пак щяха да си прекарат страхотно.

— Не и според Рейчъл и Мей — отвърна Аманда.

— Рейчъл? — повтори Джордж.

— Помниш я — каза дъщеря му. — Онова момиче от службата ми, дойде на рождения ми ден преди няколко месеца. И Мей ми е колежка. И двете са красавици, и двете дълбоко в себе си ми мислят злото. Рейчъл в по-голяма степен.

— Да — каза Джордж, докато люлееше кикотещия се Джей Пи в прегръдките си. — Мисля, че си ги спомням.

— Седим на слънце. Оглеждаме момчетата. Пием вино.

— Звучи чудесно.

— Те ме мразят. Мисля, че и аз ги мразя.

— Срещнах една жена — избъбри Джордж и на секундата стана ясно, че е задържал тези думи на върха на езика си от началото на разговора.

Изражението на Аманда застина.

— Така…

— Запознахме се в ателието. Излизахме заедно снощи и онази вечер. Довечера пак ще излизаме.