Читать «Жената жерав» онлайн - страница 140

При всички положения плочката беше нещо изключително лично и за двама им, кръстопътят, на който животите им се бяха физически пресекли с живота на Кумико. И с кого Аманда можеше да сподели по-истински това преживяване, ако не с Джордж?

Няма с кого другиго, помисли си Аманда, докато гледаше плочката толкова дълго, колкото й позволяваше смелостта. Няма с кого.

После с въздишка я свали от стената, прибра я в кесийката, която Кумико й беше дала и я заключи в чекмеджето. После отвори вратата на кабинета, седна зад бюрото си и обърна очи към новата гледка зад новия си прозорец.

Прозорецът гледаше просто към един мръсен канал, но и това си беше някакво начало.

След нощта на пожара преди толкова седмици, Рейчъл не само удържа на думата си и напусна работа, но и изчезна напълно. Мей докладва, че апартаментът на Рейчъл също бил напуснат, били останали само няколко дрехи и един куфар, а Рейчъл само била звъннала за минутка по телефона да каже „довиждане“ на предполагаемата си най-добра приятелка.

— Какво точно ти каза? — попита Аманда обляната в сълзи Мей, докато обядваха.

Мей тъжно сви рамене.

— Каза, че най-сетне е прогледнала истински и че не може да повярва каква огромна част от живота си е пропиляла напразно. Каза, че иска да види какво се крие отвъд хоризонта и че повече от всичко ми желае аз също един ден да поискам същото.

— Е, това е мило от нейна страна.

Лицето на Мей отново се сгърчи за плач.

— Нали! Как мислиш, дали си е ударила главата при пожара?

Мей не прояви особена изненада — нито пък изобщо обърна кой знае какво внимание — когато Фелисити Хартфорд директно повиши Аманда на мястото на Рейчъл: развитие, организирано според Аманда от самата Рейчъл. Е, ако това беше вярно, то Аманда щеше да приеме повишението с подобаващо достойнство.

— Надявам се разбираш, че правя това, само защото си жена — каза й Фелисити. — Очевидно, не можем да имаме четиринайсет директори на отдели мъже, въпреки несъмненото превъзходство, което демонстрираха останалите кандидати за поста над твоите смехотворни така наречени качества…

— Искам собствен кабинет — отвърна Аманда.

Фелисити я зяпна така, сякаш Аманда току-що се беше съблякла по бельо.

— Моля?

— Том Шанъхън си има кабинет. И Ерик Кърби си има. И Били Сингх си има…

— Имаме и доста директори на отдели, които си нямат собствени кабинети, Аманда. Не ти се полага специално отношение, само защото си…

— Ти не мразиш жените.

При тази забележка Фелисити Хартфорд само беше примигнала.

— Мила, това е един изключително необичаен коментар.

— Ти мразиш всички. На мен това не ми е проблем, аз също не съм голям фен на хората по принцип, но ти си го изкарваш на жените, защото е по-забавно, нали? Ние се борим по по-особен начин. По-интересно ти е.

— Ще съм ти благодарна, ако промениш малко тона си…

— Затова ти предлагам сделка. Ти ми даваш собствен кабинет, а аз няма да те докладвам и да те подложа на твърде неудобна среща с ръководството, на която съответно да представя запис на всяка твоя дума в настоящия ни разговор — после Аманда извади мобилния си телефон и показа на Фелисити, че той продължава да записва. — А сега искам да те питам само още нещо.