Читать «Жената жерав» онлайн - страница 121

— Извинявай.

— За какво? — попита Кумико.

Джордж преглътна, усети колко сухо е гърлото му и изпи водата на екс. Може би тя е права, може би наистина има висока температура. Очевидно невъзможно беше да е видял онова, което му се стори, че видя одеве в спалнята, така че може би не беше видял и Рейчъл…

Ако всичко видяно всъщност е било заблуда, то не му беше ясно дали да се радва или да се разтревожи още повече.

— Толкова е трудно да те разбере човек — усети, че прошепва.

— Знам — отвърна тя. — За това трябва аз да ти се извиня — изразът на лицето й се смекчи. — Защо дойде тук днес, Джордж?

— Исках да ти покажа това — отговори той и посегна към апликацията си, която Кумико беше оставила върху масата. Тя я взе от ръката му и се вгледа в нея през прозрачния джоб-папка. Той заговори отново, но очите на Кумико останаха твърдо и с жив интерес приковани върху изрезката, върху думите и страниците, и ъглите, и извивките, и празнините, които оформяха образа на изригващия вулкан.

— Съвършена е, Джордж — каза тя. — Точно такава е, каквато трябва да бъде, ни повече, ни по-малко.

— Оставих се чувството ми да ме води. Дори не знаех какво е, докато не го завърших.

Кумико се приведе напред и сложи меката си длан върху страната му.

— Да. Да, разбирам. Разбирам всичко — тя се изправи, без да изпуска изрезката. — Ти си почивай тук. Лежи си, затвори очи. Няма да се бавя.

— Какво ще правиш?

— Това е последното парченце от историята. Ще го използвам, за да довърша последната плочка.

Джордж прочисти гърлото си, чувствайки, че целият му живот зависи от отговора, който тя ще даде на следващия му въпрос:

— А после?

Но тя се усмихна отново и сърцето му подскочи в някаква ужасена, замаяна радост.

— А после, Джордж — отвърна тя, — ще събера остатъка от вещите си и ще се пренеса в твоя дом като твоя съпруга, при теб, моя съпруг. И ще живеем дълго и щастливо.

И след това тя излезе от стаята, а той остана да лежи, точно както му беше поръчала, сърцето му блъскаше в гърдите, челото му още гореше от температурата, и той превърташе последните й думи отново и отново в мислите си, мъчейки се да проумее как тя беше успяла да направи така, че думите „дълго и щастливо“ бяха прозвучали като „сбогом“.

Аманда държеше теста за бременност над тоалетната чиния, готова да се изпишка върху него.

Беше си го купила веднага след първото повръщане, но досега го беше държала в кутийката, тъй че това, че тази вечер го беше извадила, вече си беше напредък.

Ами ако беше бременна?

Ами ако не беше бременна?

Но ако все пак беше бременна?

В най-спокойните моменти — добре де, в по-спокойните — тя все пак си напомняше, че закъснението на цикъла й съвсем не е толкова голямо. Когато беше тийнейджърка, менструацията й беше толкова нередовна, че майка й и баща й дори се бяха съгласили да пие противозачатъчни известно време след четиринайсетата си година, за да може нещата да се регулират, но когато впоследствие беше спряла да ги пие — след историята с Анри бездруго нямаше кой знае какви причини да ги взима — цикълът й отново стана нередовен, особено след раждането на Джей Пи.