Читать «Нож от блянове» онлайн - страница 9

Усмивката на Валда се разшири — беше повярвал, че противникът му е на ръба на силите си, че е изтощен и схванат. Когато Галад започна „Вдяването на иглата“ за пети път, много бавно, мечът на противника му подхвана „Лястовицата в полет“, механично и почти небрежно. И Галад вложи цялата бързина, която му бе останала, изведнъж промени удара си и „Жъненето на ечемика“ перна Валда точно под гръдния кош.

За миг той като че ли не осъзна, че е поразен. Направи стъпка напред и подхвана нещо, което можеше да мине за „Падащите камъни от стръмнината“. После очите му се разшириха и той се олюля, изтърваният меч издрънча на каменните плочи, докато той рухваше на колене. Дланите му притиснаха широката рана, сякаш се опитваше да задържи вътрешностите си, устата му зейна, изцъклените очи се приковаха в лицето на Галад.

Каквото и да се канеше да каже, така и не се разбра, защото кръвта блъвна и потече по брадичката му. Валда рухна по очи и затихна.

Мигновено и по навик, Галад изви рязко меча в ръката си да изтръска капките кръв, покриващи цялото острие, а после бавно се наведе и изтри последните петънца в белия плащ на Валда. Болката, която бе пренебрегвал досега, накрая лумна. Лявото му рамо и цялата ръка пареха; бедрото му сякаш гореше. Изправи се с мъка. Навярно беше по-близо до пълното изтощение, отколкото си беше мислил. Колко дълго се бяха били? Беше предполагал, че ще изпита удовлетворение от това, че майка му е отмъстена, но не усещаше нищо освен празнота. Смъртта на Валда не бе достатъчна. Нищо нямаше да е достатъчно, освен ако Мургейз Траканд не се съживеше.

Изведнъж чу ритмично тупане, вдигна очи и погледна Чедата. Всички се тупаха с десните си ръце по левите рамене в знак на одобрение. Всички до един. Освен Асунава и Разпитвачите. От тях нямаше и помен.

Биар притича с малка кожена торба, внимателно разтвори разрезите по ръкава на палтото му и измърмори:

— Тия ще трябва да се шият. Но може да почакат. — После коленичи до Галад, извади превръзки от торбичката и започна да ги увиваоколо раните на бедрото му. — Тези също трябва да се шият, но това ще задържи кървенето, докато не станеш готов.

Други вече се трупаха около тях, поднасяха поздравленията си — пешаците отпред, зад тях — мъжете на коне. Никой дори не погледна трупа: освен Кашгар, който почисти меча на Валда в същото зацапано с кръв вече палто, преди да го прибере в ножницата.

— Къде изчезна Асунава? — попита Галад.

— Тръгна веднага щом Валда падна — отвърна притеснено Дейн. — Сигурно към лагера да доведе Разпитвачи.

— Тръгна в обратната посока, към границата — подхвърли някой. Насад се намираше точно отвъд границата.

— Лорд-капитаните — рече Галад и Тром кимна.

— Никое Чедо няма да позволи на Разпитвачите да те арестуват за това, което се случи тук, Дамодред. Освен ако капитанът му не го заповяда. Мисля, че някои биха го направили. — Мъжете замърмориха сърдито, че за нищо на света няма да допуснат подобно нещо, но Тром вдигна ръце да млъкнат. — Знаете, че е вярно. Всичко друго би било метеж. — Това предизвика мъртва тишина. Никога не бе имало метеж в ордена на Чедата. Но и нищо подобно на сцената преди малко не се беше случвало в редиците им. — Ще ти напиша заповед за освобождаване от Чедата, Галад. Някой все пак може да заповяда да те арестуват, но ще трябва да те намерят, а ти ще си ги изпреварил. На Асунава ще му трябва половин ден, докато се добере до другите лорд-капитани, а който и да тръгне с него, няма да могат да се върнат преди нощта.