Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 8

— Признавам, Нейт има право — смигна Алвин. — Как иначе можем да си обясним факта, че си по-популярен сред жените от мен, въпреки липсата на всякаква индивидуалност?

Алвин и Джеръми обикаляха баровете от години и се опитваха да свалят жени, къде с успех, къде не.

Джеръми се засмя. Алвин Бърнстейн, чието име будеше асоциации за очилат държавен чиновник, един от безбройните чиновници с обувки „Флоршейм“ и куфарче за документи — изобщо не изглеждаше като Алвин Бърнстейн. Някога като тийнейджър той бе гледал Еди Мърфи в „Лунатик“ и бе решил да превърне коженото облекло в свой стил. Гардеробът му ужасяваше неговия баща, Мелвин — очилат държавен чиновник, който носеше обувки „Флоршейм“ и ходеше на работа с куфарче. За щастие кожените дрехи отговаряха на безбройните му татуировки. Алвин смяташе, че татуировките му са доказателство за неговия уникален естетичен вкус. Този уникален естетичен вкус можеше да се види на двете му ръце чак до раменете и всяка една от тях допълваше впечатлението от надупчените с десетки пиърсинги уши.

— Е, какво става с онова пътуване на юг? Реши ли дали ще се заемеш с разследването на онази история за духове? — попита Нейт. Джеръми си представи ясно как колелцата в мозъка на агента му защракаха и зацъкаха. — След интервюто ти за „Пийпъл“ имам предвид.

Джеръми отметна падналия кичур от очите си и даде знак на бармана да му донесе още една бира.

— Да, защо не? Телевизия или не, аз трябва да плащам сметки и мисля, че все ще изкарам нещо за моята колонка от това.

— Но ще поддържаме контакт, нали? Няма да е като оня път, когато се вмъкна под прикритие в „Светите и праведните“? — Той говореше за статията му от шест хиляди думи, свързани с религиозния култ „Светите и праведните“, написана от Джеръми за „Венити Феър“. Тогава за три месеца бе прекъснал всякакви връзки със света.

— Ще поддържаме — успокои го Джеръми. — Тази история не е такава. Отивам за не повече от седмица. „Мистериозни светлини в местното гробище“. Нищо особено.

— При всички случаи ще ти трябва оператор — обади се Алвин.

Той го погледна с любопитство.

— Защо? Да не би да ти се идва?

— Естествено, че ми се идва. Да замина на юг през зимата и да срещна една от онези прочути южни красавици, докато ти работиш! Това ще бъде върхът. Чувал съм, че южнячките могат да побъркат мъжа, в добрия смисъл на думата, де. Ще бъде една екзотична ваканция.

— Следващата седмица не трябва ли да снимаш нещо за „Закон и ред“?

Колкото и странно да изглеждаше, Алвин имаше безупречна репутация на професионалист и услугите му се търсеха много.

— Да, но ще приключа преди уикенда — отвърна той. — И ако мислиш сериозно за телевизионна кариера, както те съветва Нейт, няма да е зле да направим няколко прилични кадри на тези мистериозни светлини.

— При положение, че изобщо има такива.

— Ти иди, направи предварително проучване и ми се обади. Календарът ми е отворен.

— Дори и да свети нещо, това не е кой знае каква история — предупреди го Джеръми. — Никой в телевизията няма да се заинтересува.

— Не и досега — каза Алвин. — Но след представянето ти по телевизията тази вечер ще се заинтересуват. Знаеш как е там. Всички продуценти гонят собствените си опашки в опит да открият следващия голям бум. Щом в „Добро утро, Америка“ изведнъж са се запалили по теб, бас държа, че от „Днес“ ще се обадят всеки момент, а след тях на вратата ще почука и „Дейтлайн“. Нито един продуцент няма да остане назад. Защото това означава да ги уволнят. Никой от тях не би искал да обяснява на шефовете си защо е изпуснал влака. Повярвай ми, аз работя в телевизия и ги познавам добре.