Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 171

Придърпа я към себе си, повдигна лицето й и я целуна с ясното съзнание, че никога няма да я напусне.

Епилог

Сгушени в одеялото, Джеръми и Лекси седяха един до друг и гледаха града под краката си. Беше четвъртък вечер, три дни след пристигането на Джеръми в Бун Крийк. Белите и жълтите светлини, тук-там пръснати с червено и зелено, трептяха. Димът от комините се издигаше на талази към тях. Реката се точеше като течен въглен, отразил в себе си тъмното небе. Фабриката за хартия пръскаше златисти светлинки във всички посоки и огряваше железопътния мост.

Лекси и Джеръми говориха много през тези дни. Тя му се извини за лъжата, че ще се омъжва за Родни, и му призна, че раздялата й с него пред „Грийнлийв“ е бил най-трудният момент в живота й. Описа му каква мъчителна седмица бе преживяла, докато той беше в Ню Йорк. Той й каза, че Нейт е много разстроен от решението му, но редакторите на „Сайънтифик Американ“ нямали нищо против да работи от Бун Крийк, стига при нужда да прескача до Ню Йорк. Но не издаде, че Дорис бе дошла да го види в града. През втората вечер Лекси го бе завела на вечеря у баба си. Дорис го дръпна настрани и го помоли да не казва нищо.

— Не искам да си мисли, че й се меся в живота — каза му тя. — Вярваш или не, но тя мисли, че съм доста досадна.

Джеръми още не можеше да повярва, че е тук с нея, но още по-трудно му беше да повярва, че някога я е напускал. Струваше му се естествено да е с Лекси, сякаш тя беше търсеният цял живот от него дом. Лекси изпитваше същото, но не беше склонна да го приеме в дома си.

— Не искам да давам повод за клюки на хората — упорстваше.

Но той се чувстваше добре в „Грийнлийв“, въпреки че още не бе видял усмивка от Джед.

— Значи мислиш, че работата между Родни и Рейчъл е сериозна? — попита я Джеръми.

— Така изглежда — отвърна Лекси. — Напоследък са все заедно. Появи ли се Родни в „Хърбс“, тя засиява и се изчервява като ученичка.

— Още не мога да преглътна, дето ми каза, че ще се омъжваш за него.

Тя го побутна лекичко с рамо.

— Не искам да говорим повече за това. Вече ти се извиних. И се надявам да не ми го припомняш. Ще съм ти много благодарна.

— Добре де. Но беше добра тема за разговор.

— Защото те прави да изглеждаш добър, а аз лоша.

— Аз наистина съм добър.

Тя го целуна звучно по бузата.

— Вярно е.

Джеръми я притисна до себе си. В същия момент видя една падаща звезда. Двамата останаха мълчаливи за момент.

— Заета ли си утре? — попита той.

— Зависи — отвърна тя. — Какво имаш предвид?

— Обадих се на госпожа Рейнолдс и тя обеща утре да ми покаже няколко къщи. Иска ми се и ти да ги видиш. Аз не познавам града и не ми се иска да попадна на лоши съседи.

Тя го прегърна силно.

— С удоволствие ще дойда.

— Искам да те заведа и в Ню Йорк. Надявам се да намериш време през следващите седмици. Мама настоява да се запознае с теб.

— Аз също искам да се видя с нея. Освен това обичам този град. Там живеят едни от най-прекрасните хора, които познавам.